Читать «Укротителят» онлайн - страница 2

„Горката Матилда — помисли Сара, — подобна гледка би я отвратила.“

— Какво, по дяволите, е това? — кимна полицейският сержант към покритата с жалки сиви кичури глава на мъртвата. Гласът му потреперваше от погнуса.

Сара изчака, докато се увери, че може да контролира собствения си глас:

— Това е Укротителят — каза тя. — Старинен уред за мъчение. През Средновековието е използван за усмиряване на прекалено устати жени. Принадлежи на семейството на Матилда от много отдавна. Знам, че сега изглежда ужасно, но тя го държеше долу в хола, над една саксия с мушкато. Като декоративен елемент беше рядко ефектен.

Тя се сепна от казаното и покри устата си с длан. Полицаят несръчно я потупа по рамото. Сара прочисти гърлото си.

— Беше бяло мушкато и цветовете му се подаваха измежду металните решетки. Нейният „булчински венец“ — така го наричаше. Трябва да знаете, че Матилда беше изключително изтънчена жена. Макар да беше много горда, голяма снобка, нетолерантна и враждебна към другите, за човек, чието единствено задължение през целия му живот е било да си стои вкъщи, тя имаше блестящ ум и прекрасно чувство за хумор. Сух и язвителен. Булчински венец — повтори замислено лекарката. — Как беше…

…тя със тях венчета причудливи си плетеше от маргаритки, макове, коприва и от онези морави фунийки, които грубият овчар нарича с безсрамно име, а момите скромни зоват „мъртвешки пръст“. И днеска тя, качила се по сведените клони, със свойте булчински венци да ги накичи…

— „Хамлет“ — обясни Сара на полицая, сякаш се извиняваше, — смъртта на Офелия. Удивително е как човек си спомня подобни неща след толкова години — трябва да съм го учила още в прогимназията.

Той отново се вгледа във ваната.

— Мисис Гилеспи беше ли чела „Хамлет“?

Сара измъчено кимна:

— Веднъж ми каза, че цялото й образование се състояло в това да учи наизуст големи откъси от Шекспир.

— Но ние едва ли ще научим нещо повече, като седим тук и гледаме бедната жена — каза малко троснато полицаят. — Освен ако и Офелия не е била убита.

Доктор Камарън поклати глава:

— Не е. СМъртта при нея е настъпила вследствие на удавяне — обясни той замислено. — В състояние на умопомрачение. — Докторът погледна Сара. — Мисис Гилеспи изпадаше ли в депресивни състояния?

— И да се е случвало, никога с нищо не го е показвала.

За полицейския служител присъствието на мъртвата беше значително по-мъчително, отколкото за двамата лекари, затова той поведе Сара към стълбищната площадка.