Читать «Убиецът» онлайн - страница 112
Мики Спилейн
— Например премахва Фелс и Бърни.
— Два бързи, точни изстрела и край. Твърде жалко, че не е имал време да претърси квартирата. Може би е опитал, но къщата е приспособена от експерти и онези двамата са имали хитро скривалище — изсмях се. — Чудя се дали още е държавна.
— Майк… Докато бях в болницата…
— Оня пръв санитар в стаята ти е бил той. Искал е да те убие, котенце.
— Това е безумно!
— Виж какво… Ти би могла да му хвърлиш бърз поглед в нашия офис.
— Но не бях успяла.
— Но пък имаше лента с гласа му. Някъде в администрацията би могло да има и други записи на гласа му и снемане на гласова характеристика от твоя би била друго доказателство, което би могло да го закове. Едно е сигурно: не е бил глупав. Знаел е, че се е обаждал тогава и е искал да се осигури двойно.
— Записването на гласа му стана почти случайно. Никога не съм мислила…
— Не е можел да рискува. Освен това е искал да ме направи уязвим. Знаел е, че ще се побъркам, ако те пречука и ще изляза на открито. За щастие Пат държеше ченгета пред вратата ти и осуети всичките му планове в това направление. По дяволите, той и без това имаше куп удобни случаи да се справи с мен. Беше там, когато казах, че отивам в офиса си и имаше предостатъчно време, докато бях вътре да заеме позиция и от адски близо да ме пречука от колата — замълчах, загледах се в огъня и се замислих за начина, по който бях отхвърлял мотивите за убийството си. Изглеждаше, че те въобще липсват. — Знаеш ли кое е жалкото? Аз бях единственият, който не прозря истината. Завъртях се около Ди Сика и всичко, което правех, беше само прикритие за Брадли. Той беше на върха на действията като капак на гърне и всичко вървеше до голяма степен както той си поиска. Ако присъства при залавянето на онзи наркотик няма да има понижение… Ще се издигне на по-висока степен и ще стане дори още по-важен за работодателите си от преди. Ще бъде в състояние да устройва политически убийства почти когато му скимне. Виж само как се постави в центъра на това. Точно сега не би искал никакво подозрение да падне върху него. Доброволно седна в бронираната разузнавателна кола с Кандейси, дава нареждания на нашите момчета, но някъде е спрял за достатъчно дълго и е успял да предупреди двете федерални агенции и да ги вкара в политическо боричкане. Предполага се, че той е някъде, откъдето приглажда настръхналите пера докато трае залавянето, а знаеш ли къде е всъщност?
— Къде?
Долових напрежението в гласа й.
— На път за насам — отговорих аз. — Той можа да нанесе удара си върху нас и при това да се окаже отново в играта в града. Никой няма да забележи отсъствието му в суматохата или да му хрумне да го потърси, защото вече ще е изработил своето алиби.
Огънят сега пламтеше, но Велда потрепери и аз отново изпитах онова чувство. Бях пресметнал часовете и минутите и знаех, че това, което току-що бях казал, бе вярно.