Читать «Убиецът» онлайн - страница 114

Тичах като луд с пистолет в ръка. Приближих до къщата и останах в тревата като се промъквах към задната й страна. Ключалката нямаше да е трудна за отключване за професионалист. А може и да счупи стъкло на входната врата и отвътре да завърти дръжката. Това нямаше значение. Важно беше само, че той е там, вътре.

Краката ми почувстваха чакъла и стъпих на него, отидох до прозореца и го отворих. Щях да умра от бързане, но прозорецът се отвори лесно, той не беше в стаята и аз се плъзнах вътре тихо като сянката си.

Във всекидневната пламъците танцуваха като хвърляха мътен оранжев отблясък наоколо. Пращенето на горящите дървета заглушаваше всякакъв слаб звук, който бих могъл да чуя. Пристъпих бързо към чудноватите рисунки, които огънят правеше по стените, ослушах се отново, след това коленичих и започнах да пълзя като животно през стаята.

Лъчът на джобно фенерче бързо проряза тъмнината зад ъгъла. След това го чух — влаченето на краката на стола по пода. Една ръка внезапно замахна към тавана и той се разсмя. Копелето се смееше!

Влязох точно когато чух приглушения писък на Велда и в мъждивите, подскачащи светлинни рисунки чифт мъжки крака висяха от отвора на тавана и бавно се качваха нагоре, докато той се вдигаше на ръце.

За секунда поисках да го смъкна долу, но смених намерението си.

Освободих спусъка на 45-калибровия пистолет, избрах си истинска нарочна цел и го натиснах. Той изригна грохот и жълтеникава светлина, и в тази единствена секунда видях кракът да отскача и се свива в смешно движение, и преди да успее да извика, повторих това и с другия крак, и целият мъж тупна от отвора на тавана с ръка, още вчепкана във Велда, която я измъкна заедно с него.

Кракът ми го ритна настрана, изправих Велда на крака и двамата погледнахме надолу към Брадли. Действието на куршумите беше го направило почти бездиханен. След това болката истински го смаза. Ръцете му се протегнаха, като диво се забиваха в пода. Погледна ме с очи толкова пълни с омраза, че изглеждаха почти черни. Спокойно казах:

— Беше ти брат, нали?

Той побесня и замята тялото си в гняв и болка като все още се опитваше да се измъкне. Оставяше кървава следа след себе си и лицето му бе стегнато от крещяща гримаса.

— Близнак, копеле такова! Ти уби моя брат-близнак. Уби и мен, ти скапан…

Наведох се и опрях дулото на моя пистолет право в челото на Брадли.

— Ако го направя, ще отрежа нещо повече от петте ти пръста, Пента. И ще го сторя със собствения ти нож.

Велда стоеше без да се намесва и хладнокръвно наблюдаваше. Казах й:

— В колата има радио, пиленце. Щатската моторизирана полиция е на девети канал. Повикай ги.

Тя ми кимна и тръгна към вратата.

Ухилих се надолу към Брадли. Чудех се, какво ли ще кажат от Министерството на външните работи. По някакъв начин беше твърде лошо, че се връща жив. Шумотевицата ще бъде ужасна. Тя ще замъгли голямата история, която ще издигне на върха Полицията на Ню Йорк, ще осигури на Рей Уилсън славно изпращане и ще направи един ден Кандейси президент.