Читать «Отмъщението е мое» онлайн - страница 8

Велда се бе свила в голямото кожено кресло, заровила нос в някакъв вестник. Когато влязох, тя го пусна и ме погледна втрещено. На лицето й имаше следи от размазан грим, очите й бяха зачервени от плач. Опита се да каже нещо, но само изхлипа и прехапа устни.

— Успокой се, сладур. — Хвърлих на закачалката шлифера си и я изправих на крака.

— О, Майк! Какво се случи?

Отдавна не бях виждал Велда в една толкова женска роля. В края на краищата моята великолепна секретарка беше и човешко същество. Така изглеждаше по-добре.

Прегърнах я и прокарах пръсти по разрешените й коси. Притиснах я нежно и тя допря глава до лицето ми.

— Не мисли за това, сладур, не е станало нищо лошо. Взеха ми разрешението за частен детектив и ме превърнаха в безработен. Окръжният прокурор най-после успя да ме натика там, където отдавна искаше да бъда.

Тя разтърси разкошните си коси и ме ръгна леко в ребрата.

— Този безсрамен малък гризач! Надявам се, че добре си го заковал.

Ухилих се на нейния жаргон.

— Казах му всичко, което мисля за него.

— Трябваше да му го заковеш! — Тя наклони глава към раменете ми и изхлипа. — Съжалявам, Майк. Страшно ми се плаче.

Избърса носа си в копринената ми носна кърпичка, след което я подтикнах към бюрото.

— Извади шерито, Велда. Пат и аз си пийнахме по случай разпадането на Майк Хамьр Ентърпрайз. Сега трябва да се чукнем за новия бизнес. За ОПЖД — Обществото за предотвратяване на жестокостта към детективите.

Велда извади бутилката и наля две малки.

— Не е толкова смешно, Майк.

— Това вече го чух сутринта. Смешното е, че това наистина е много смешно.

Шерито бързо изчезна от чашите и ние си наляхме по още едно. Запалих две цигари и сложих една между устните й.

— Разкажи ми всичко — каза тя. Сълзите вече бяха изсъхнали. В очите й се четеше любопитство и малко ярост, която ги караше да пробляскват. За втори път днес разказах всичко, което знаех, като изложих историята от самото й начало до разговора в офиса на окръжния прокурор.

Когато завърших, тя изрече няколко ругатни, които съвсем не подхождаха за устата на една млада лейди, и запрати цигарата си в кошчето за боклук.

— По дяволите тези обществени служители и техните дребни тревоги. Те са готови да прегазят всички, за да се доберат до върха. Бих желала да направя нещо, вместо да си седя тук и да отговарям на писмата. Иска ми се да разкажа играта на това малко момче.

Тя се хвърли в коженото кресло и сви крака под себе си. Протегнах ръка и свалих полата й под коленето. При някои хора краката служат, за да стигат с тях до земята, докато при Велда те имаха друго предназначение — отвличаха ме от най-важните ми мисли.

— Времето на кореспонденцията свърши, бейби. Очите й отново се навлажниха, но тя се опита да остане усмихната.

— Знам. Винаги мога да си намеря работа в универсалния магазин. А ти какво ще правиш?

— Къде е природната ти интелигентност? Обикновено си пълна с идеи.

Налях си още една чаша шери и започнах да отпивам на малки глътки, наблюдавайки я. Около минута тя си гризеше нокътя на пръста, след това повдигна глава и ме изгледа намръщено.