Читать «Отмъщението е мое» онлайн - страница 6

— Изчезвай оттук! — Гласът му беше като запушена самолетна дюза, която всеки момент можеше да избухне. Станах и посегнах за шапката си. Пат държеше вратата отворена. Окръжният прокурор продължи: — Първия път, когато си позволиш превишаване на скоростта по Бродуей, аз лично ще се погрижа за това да ти лепнат всички подходящи клаузи от наказателния кодекс. Това също ще направи добро впечатление на пресата.

Спрях с ръка на дръжката на вратата и нагло му се ухилих, след това Пат ме дръпна за ръкава и аз затворих вратата. В коридора той пазеше мълчание, докато не стигнахме до стълбищата; повече не можеше да се сдържа.

— Майк, ти си бил голям глупак.

— Не е вярно, Пат. През цялото време глупакът беше той.

— Не можеш ли да си държиш консервата затворена?

— Не! — Облизах сухите си устни и напъхах една цигара в устата си. — Той отдавна си точи зъбите за мен. Негодникът беше направо щастлив да ме изхвърли на улицата.

— И сега си без работа.

— Да. Ще си отворя една бакалия.

— Не е толкова смешно, Майк. Ти си частен следовател и добро ченге, когато се наложи. Имаше времена, когато ми беше приятно, че си около мен. Сега всичко е свършено. Хайде да влезем в офиса ми… може да пийнем нещо.

Той ме въведе в неговата светая светих и ме покани с ръка да седна. В долното чекмедже на бюрото му имаше специална ниша за половинлитрова бутилка и няколко чаши. Пат наля две и ми подаде едната. Чукнахме се в пълно мълчание и ги пресушихме.

— Представлението беше доста добро, поне докато траеше — проговори накрая Пат.

— Разбира се, че беше — съгласих се аз. — Сега какво ще стане?

Той бутна настрани бутилката и чашите и се намести във въртящото се кресло зад бюрото.

— Ще те повикат, когато има нужда от теб. Окръжният прокурор трябваше да играе твърдо по отношение на теб, най-малкото защото е подъл тип. Междувременно си свободен да правиш каквото пожелаеш. Гарантирах за теб. Освен това момчетата те познават доста добре, така че не се опитвай да изчезнеш.

— Ще си купуваш хляба и маслото от мен, нали обещаваш, Пат?

Пат се засмя.

— Не бих искал да приемаш нещата толкова леко. В момента се намираш в малката черна книжка, и то на специална страница в нея.

Извадих портфейла си, измъкнах разрешението си от специалното прозорче за него и го хвърлих на бюрото му.

— Няма да имам повече нужда от това.

Той го взе и започна да го разглежда горчиво. На шкафа за документите лежеше един голям плик с пистолета ми и личното ми досие. Пат му залепи етикет с името ми и се накани да го прибере, след това размисли, извади пълнителя от патлака и изруга.

— Много мило. Сложили са го тук със зареден пълнител.