Читать «Отмъщението е мое» онлайн - страница 5

— Какво показаха изследванията? — попитах го аз.

— Засега си чист. По тялото са намерени частици от изгорял барут.

— Това улеснява нещата.

Веждите му се повдигнаха.

— Така ли мислиш? Окръжният прокурор иска да си поприказвате малко. Изглежда, си успял да намериш най-неподходящия хотел за сцена на представлението си. Управителят вдигна страшна врява, която е стигнала до ушите на голямото началство. Готов ли си?

Станах и го последвах към асансьора, като проклинах късмета си, че се бях накиснал със стария си приятел. Какво, по дяволите, му беше станало? Щеше да бъде много по-лесно, ако бе скочил през проклетия прозорец.

Асансьорът спря и ние излязохме. Нямаше да бъде зле, ако тук имаше орган, свирещ погребална музика. Бях в настроение точно за такъв тип развлечения.

Окръжният прокурор беше човек, който имаше определено чар, само че този път наоколо нямаше нито един фотограф. Лицето му сякаш бе надянало на себе си най-добрия модел от последното ревю за саркастична конфекция, а в думите му имаше лед. Каза ми да седна. Самият той се разположи на ръба на бюрото. Докато Пат излагаше подробностите по случая, той не сваляше поглед от мен, нито пък се опита да смени израза на лицето си. Ако си мислеше, че бе проникнал под кожата на черепа ми с професионалния си поглед, трябваше да опита някоя друга мисъл. Тъкмо смятах да му кажа, че прилича на жаба, когато той си отвори устата:

— В този град е свършено с вас, мистър Хамър. Предполагам, че знаете това.

Какво, по дяволите, можех да му отговоря? Той държеше всички карти.

Смъкна си задника от бюрото и застана в парадна стойка, вероятно за да мога да се насладя на физиката му.

— Имаше времена, когато вие доказахте вашата полезност… или поне се опитвахте да го направите. Но твърде често си позволявахте да преминавате всички граници. Съжалявам, че стана така, но смятам, че градът ще се чувства по-добре без вас и вашите услуги.

При тези думи окръжният прокурор направо сияеше от радост.

Пат му хвърли един мръсен поглед, но си държеше устата затворена. Аз обаче нямах сливи там.

— Значи отново съм редови гражданин?

— Точно така, без разрешително за частна детективска практика и без пистолет. Нито пък някога ще получите възможност да го притежавате отново.

— Да не би да се каните да ми предявите някакво обвинение?

— Засега не мога. Но бих желал.

Той сигурно бе успял да прочете какво пишеше в разкривената усмивка, която му подарих, защото почервеня като рак.

— За един окръжен прокурор вие не сте нищо повече от трън в задника — казах аз. — Ако не бях аз, вестниците отдавна да са ви направили главен персонаж в хумористичните си страници.

— Мистър Хамър, мисля, че прекалявате.

— Затваряй си човката или ме арестувай, иначе ще упражня правата си на гражданин, а някои от добрите граждани се противопоставят на действията на всички обществени функционери. Ти ме преследваш от момента, в който се нанесе в този офис, защото аз имах достатъчно здрав разум, за да знам къде да търся убийците, които вашите хора така и не могат да открият. Това направи добро впечатление на пресата, а ти дори не беше споменат. Искам да ти кажа само това… прекрасно е, че полицията не е обществена, а гражданска институция. Ченгетата сигурно имат доста повече здрав разум, след като са се оказали там, където са. Може би си бил добър юрист… трябвало е да си останеш такъв и да не се опитваш да се представяш за цар на ченгетата.