Читать «Отмъщението е мое» онлайн - страница 24

— Ти направо ме съсипваш. Какво ли не биха дали десет други момчета, за да ме чуят да казвам това.

— Да нямаш намерение да го кажеш на десет други момчета?

— Не, Майк. — Гласът й се превърна в подканващ шепот.

Никъде не се виждаше свободно такси, така че тръгнахме надолу но Бродуей, докато не открихме едно такси, шофьорът на което мирно дремеше зад волана. Кони се вмъкна вътре и му даде адреса си на Шейсет и втора улица, след това ме притисна в ъгъла и взе ръката ми.

— Толкова ли е важно това, Майк? — каза тя. — Имам предвид това момиче и така нататък.

Потупах я по дланта.

— Това означава много за мен, рожбо. Повече, отколкото можеш да предположиш.

— Мога ли да ти помогна по някакъв начин? Искам да го направя, Майк. Честна дума.

Лицето й бе добило загрижен вид. Обърнах глава и я изгледах внимателно. Сериозното й изражение ме накара да кимна, преди дори да помисля.

— Имам огромна нужда от помощ, Кони. Не съм много сигурен, че моят приятел е излязъл с това момиче. Не съм сигурен, че тя ще си признае, дори и да го е направила, и нямам намерение да я обвинявам. Вече в нищо не съм сигурен.

— Какво ти каза Джун?

— Да дойда утре. Междувременно ще се опита да я намери.

— Джун е доста… как да кажа… — В нея има доста неща.

— Тя прави подобно впечатление на всички. Едно обикновено момиче няма никакви шансове редом с тази жена. — Кони преглътна и стисна ръката ми. — Кажи ми, че не е така.

— Не е така.

— Пак лъжеш — засмя се тя. — Както и да е. Просто мислех на глас. Да предположим, че това момиче е излязло заедно с твоя приятел. Той беше ли от тези, които биха се опитали да спечелят нещо от едно такова бързо запознанство?

Нахлупих шапката си на главата и се опитах да си представя Честър в ролята на сваляч. За мен той беше образец на семеен човек, за да може да играе ролята на вълк-единак. Отвърнах й „не“, но запазих съмненията за себе си. Трудно е да се каже какво би направил или не би направил някой, когато се намира в големия град без надзирател и без упражняваща постоянен контрол съвест.

— В такъв случай — продължи Кони — мисля, че ако това момиче е започнала да му играе игрички, както повечето от тях правят, тя щеше да го завлече в някое скъпо заведение, за да провери дълбочината на портфейла му. Казвали са ми, че това е доста забавно.

Тя се опитваше да ме подтикне към нещо. Разклати глава и остави косите си да се разпилеят по рамото й.

— Напоследък манекенките са научили пътя до няколко отдалечени заведения, където се събира точно такъв род публика. Не съм била там, но това може да се окаже добра следа.

Протегнах се и я ударих леко с пръст по брадичката.

— Харесва ми начинът, но който мислиш, момиче. Устните й бяха сочни и червени. Тя прокара език по тях, докато те не заблестяха от влагата, разделени съвсем леко, но достатъчно, за да ме погълнат, ако се окажех по-близо. Можех наистина да бъда погълнат, ако таксито не беше спряло до тротоара, и Кони изплези език по посока на шофьора. Направи кисела физиономия и ме хвана за ръка, за да бъде сигурна, че ще изляза с нея. Протегнах на шофьора няколко долара и му казах да задържи рестото.