Читать «Отмъщението е мое» онлайн - страница 26

Тя издаде лек съскащ звук. Видях как смачква цигарата в ръката си, но дори и да изпитваше болка от опарването, тя не беше изписана на лицето й. Не помръднах докато се изправяше. Ръцете ми бяха положени зад главата ми като възглавница и си останаха там дори и когато тя застана разкрачена пред мен.

Кони удари толкова бързо, че дори не успях да си затворя очите. Не с отворена длан, а със стиснат юмрук, който одра бузата ми и се заби в челюстта ми. В устата си усетих привкус на кръв и когато се опитах да се ухиля, тя потече по брадичката ми.

— Имам пет братя — каза тя. В гласа й се долавяше ръмженето на разярено зверче. — Те са големи мръсници, но всички са истински мъже. Имам и още десет други момчета, които взети заедно няма да направят и един мъж. Тогава се появи ти. Бих ти смачкала тъпата глава. Имаш очи, но не можеш да виждаш. Добре, Майк. Ще ти дам да видиш нещо и тогава ще разбереш защо са всички тези грижи.

Ръката й сграбчи блузата за деколтето и я разкъса до долу. Копчетата й отлетяха в краката ми. Следващото нещо, което беше на нея, се разпадна на части със сух режещ звук и тя застана гордо, с ръце на хълбока, а гърдите й бодяха лицето ми. Тръпка на възбуда накара мускулите на стомаха й да се развълнуват и тя ми позволи да й се наслаждавам колкото искам.

Трябваше да сваля ръце и да се хвана за облегалките на креслото. Яката изведнъж започна да ме стяга, нещо лазеше по гърба ми.

Зъбите й бяха здраво стиснати. Очите й гледаха порочно.

— Оправи ме — каза тя.

Още една струйка кръв се стече по брадичката ми, напомняйки ми за това, което беше станало. Протегнах се и я цапнах през устата с колкото сила имах. Главата й се затресе, но тя все още стоеше изправена пред мен и очите й дори бяха станали по-порочни от преди.

— Още ли искаш да те оправя?

— Оправи ме — каза тя.

Глава 4

Вечеряхме в един китайски ресторант на Таймс Скуеър. Заведението беше пълно, но никой не си гледаше в чинията. Всички очи бяха фокусирани на Кони, включително и моите. Не можех да обвиня никого за това. Ако роклите с дълбоки деколтета изглеждаха предизвикателни, то тя бе приела предизвикателството и го беше захвърлила обратно върху мъжката половина на заведението.

Седях срещу нея на масата и се питах дали нечия кожа би могла да бъде по-нежна и гладка, чудейки се колко неща от тоалета си би могла да свали една жена, преди да изглежда съвършено гола. Май не бяха много.

Вечерята премина без много приказки. Ние се гледахме един друг, усмихвахме се и ядяхме. За първи път имах възможност да я разгледам безпристрастно, виждайки пред себе си жена, която притежавах, а не просто желаех. Най-лесно бе да се каже, че е прекрасна, но съвсем не беше лесно да се определи защо.

Аз обаче знаех защо. Тя беше честна и пряма. Тя искаше нещо и го казваше направо. Беше прекарала цял живот с петима мъже, които се отнасяха към нея като към брат и очакваха това да й харесва. Тя наистина го харесваше. За Кони работата като манекенка бе просто начин да си изкарва хляба. И ако тази работа беше свързана с престиж и известност, тя приемаше това като обикновен факт, без да му придава особено голяма значение.