Читать «Отмъщението е мое» онлайн - страница 23

Заведението, в което влязохме, представляваше дълго и тясно помещение, с маси за лейди в дъното. Седнахме на една от тях, колкото се може по-навътре, и келнерът веднага се появи зад нас, мърморейки нещо под носа си.

И двамата поръчахме бира.

— Не си много скъпа за поддръжка — казах аз.

— Рестото ти ще издържи по-дълго по този начин — засмя се тя. — Не си богат, нали?

— Имам достатъчно мангизи. — И веднага добавих: — Но едва ли ще успееш да ми ги измъкнеш, момиченце.

Смехът й се разля като прелестна музика. Беше истински.

— Повечето от мъжете искат да ми купят всичко, което погледна. Ти нямаш ли такова желание?

Тя отпи от бирата си, като ме наблюдаваше над ръба на чашата си с очи, които блестяха като десет цента, излезли току-що от монетния двор.

— Може би ще ти купя още една бира, но това е всичко. Едно момиче, което познавах някога, ми беше казало, че никога не трябва да се бъркам в джоба, за да купувам каквото и да било. Жените с удоволствие го нравят вместо мен.

Тя ме погледна тъжно.

— Била е права.

— Разбира се — съгласих се аз.

Келнерът пристигна с поднос, на който имаше още четири бири. Сложи по две пред всеки от нас, взе парите и духна настрани. Когато освободи терена, Кони ме зазяпа безмълвно цяла минута.

— Какво правеше в студиото?

Казах й същото, което съобщих и на Джун. Тя поклати глава.

— Не ти вярвам.

— Защо?

— Не знам. Просто не ми звучи достоверно. Защо пък репортерите ще се опитват да измъкнат някой мръсен скандал от едно самоубийство?

Тя беше права, но не можех да й отговоря.

— Защото приятелят ми не е оставил бележка. Защото домашният му живот е бил щастлив. Защото имаше куп пари и никакви грижи.

— Сега звучи по-добре — каза тя.

Казах й за партито и за това, което мислех, че се бе случило на него. Когато свърших, я попитах:

— Познаваш ли някое от момичетата, които са били на ревюто онази вечер?

Този път смехът й беше малко по-дълбок.

— За съжаление, не. Не мога да ти кажа нищо по този въпрос. Виждаш ли, агенцията е разделена на две части. Грубо казано — чучела за демонстриране на облекла и нечучела. Аз съм една от захарните тортички, които запълват бельото и нощните дрехи в рекламите за леката промишленост. Чучелата за горно облекло не могат да запълнят и една хартиена кесия, затова са завистливи и се отнасят към нас, по-слабо платените момичета, като към боклук.

— Глупости — казах аз. — Видях няколко от тях. Че те дори не могат да въздъхнат, без да си загубят изкуствените бюстове.

Едва не се задави от смях.

— Много умно, Майк, наистина си страшен. Трябва да запомня киселите ти шеги. Момичетата ще си умрат от смях, като ги чуят.

Довърших последната бира и изтиках празните бутилки към ръба на масата.

— Хайде, рожбо, ще те закарам където искаш да отидеш, а след това ще се опитам да свърша нещо полезно.

— Искам да отидем в апартамента ми с теб.

— Ще те перна през ухото, ако не млъкнеш. Хайде, ставай.

Кони отметна глава назад и отново се разсмя.