Читать «Отмъщението е мое» онлайн - страница 124

За момент полудях. Обхвана ме чиста, опустошителна ярост. Главата ми се превърна в кънтящ дом на диви гласове, които се смееха и крещяха да продължа. Когато лудостта ми премина, се бях задъхал като куче и жадно поемах въздух на къси, спазматични глътки.

— Мислех, че мога да го направя. Мислех, че мога да те убия, Джун. Не мога. Някога в живота ми имаше друга жена. Ти ми напомняш за нея. Вече на няколко пъти забеляза омразата на лицето ми… Мразех нея. Обичах я и я убих. Застрелях я в стомаха. Да, Джун… Не съм мислил, че ще ми е толкова трудно да убия друга жена, но това е така. Няма да умреш тази нощ. Ще те закарам в полицията и ще правиш това, което ти казвам. Седиш и се смееш. Мислиш, че ще се отървеш. Обещавам ти, че ще направя всичко, за да се провалиш.

Тя стана от креслото.

След това адът се отприщи. Тя ме хвана за ръката и заби юмрук в носа ми. Отхвърчах назад. Нямаше време да вдигна ръце и се натресох в стената. Напълно зашеметен. Дяволът ме бе хванал за шията и едно коляно намери слабините ми. Изкрещях и удвоих сили, за да разчупя хватката на врата си. Нещо ми подсказа да изхвърля крак нагоре и в следващия момент тя се оказа върху мен, опитвайки се да издере очите ми с нокти.

Отместих глава и усетих, че кожата се смъква от лицето ми. Свих юмрук и го изпратих в носа й. В устата й потече кръв и тя изпищя. Опита се да стане, като удряше, риташе и се извиваше, за да се освободи, но аз я държах и пресовах лицето й с юмрук, докато тя не се изтърколи от мен.

Обаче не се отказа от борбата. Стаята кънтеше от животински викове, а ръката ми бе извита отзад в мъртва хватка с такава сила, че петите ми се бяха отлепили от пода. В гърба ми се заби коляно и започна да си пробива път към гърдите ми. Спаси ме единствено яростта ми. Тя потече във вените ми и ми даде сили за едно огромно, последно усилие, което ме освободи от желязната хватка, и Джун се оказа пред мен. Опита се още веднъж да мине отзад, но аз подскочих, за да я посрещна и я хванах за дрехите, за да я задържа близо до себе си.

Тя се изви мощно, раздаде се силен звук на разкъсваща се тъкан и халатът й остана в ръцете ми. Джун се впусна през стаята чисто гола, с изключение на обувките с високи токове и найлоновите чорапи. Тя протегна ръка през масата, за да отвори чекмеджето, и го отвори достатъчно, за да видя блестящия метал на револвера, който се опитваше да измъкне оттам.

Но моят се оказа по-бързо в ръката ми и аз казах дрезгаво:

— Стой спокойно, Джун!

Тя замръзна на място, нито едно мускулче не помръдваше на това прекрасно тяло. Ръцете й все още се намираха на чекмеджето, само на няколко инча от оръжието. Нямаше нужда да й се напомня, че не трябва да го пипа.

Оставих я да стои в тази поза, в тази смешна и срамна поза, докато вдигах телефона от вилката на стената. Трябваше да се уверя в едно нещо. Обадих се в Справки, дадох адреса на Клайд и получих номера на телефона му. Трябваше да приложа доста усилия, за да убедя полицая отсреща да даде слушалката на Велда. Зададох й само един въпрос и тя отговори веднага. Каза, че Клайд е бил намерен мъртъв в мазето. Моят приятел, шведът, го е халосал неизвестно защо с ръжена, когато той опитвал да се измъкне навън. Клайд не беше ходил в офиса! Тя продължаваше да задава въпроси, когато затворих телефона.