Читать «Отмъщението е мое» онлайн - страница 125

Сега всичко бе свършило. Бях открил защо, бях открил как, сега знаех и кой. Мъртвите можеха да бъдат мъртви завинаги. Сега отмъщението беше мое.

— Обърни се, Джун! — казах аз.

Един балетмайстор едва ли щеше да го направи по-изящно. Джун балансираше на върха на обувките си и ме гледаше право в зениците, всички дяволи от ада сякаш надничаха през очите й. Желанието за убийство бе толкова могъща сила, че можех да го усетя от другия край на стаята. Юнона, царицата на всички богини, стоеше гола пред мен и кожата й блестеше на светлината.

Утре щях да си получа разрешителното от окръжния прокурор заедно с извиненията му. Утре Ед Купьр щеше да направи големия си удар. Но това щеше да бъде утре, а сега все още беше нощта на моето отмъщение.

Погледнах през Олимп и се втренчих в Джун.

— Трябваше да се сетя за това, Джун. Идваше ми на ум всеки път, когато обръщаше тези големи прекрасни очи към мен. Знаех го винаги, когато предлагаше някоя от малките си любовни игри, а след това изтръпваше от страх, защото не смееше да ги продължиш. По дяволите, знаех го през цялото време, но не можех да повярвам. Как можах да допусна това да се случи точно с мен, с мъж, който обича жените и който познава всичките им хитрини? Съгласен съм, вие с Клайд сте имали бизнесменско споразумение. Но кой кого е издържал, Джун? Ти ли си причината, поради която Велда възбуди толкова много Клайд? Господи, какъв задник съм! Трябваше да се сетя още в деня, когато ме заведе на вечеря в онова проклето заведение. Там имаше една лесбийка, която те последва в дамската тоалетна. Бих могъл да се обзаложа, че сигурно се е ритнала отзад, когато е разбрала, че ти не си по-добра от нея. Това беше роля, която те устройваше съвършено. Толкова добре я играеше, че тези, които знаеха за нея, не смееха да говорят. Аз, Майк Хамър, знам за нея и ще говоря. Ще кажа, че си убила Честър Уилър, защото е побеснял от яд, че някакво момиче го е прецакало, и е решил да го изобличи, убила си Рейни, защото те е лишил от някакви мръсни мангизи, убила си Джийн Тротър, защото е знаела истината, както и Марион Лестър. Не можеше да търпиш някой да те изнудва, защото случайно е научил истината. След това Кони умря, защото стигна до истината, когато намери онзи телевизор в склада на агенцията и разбра, че никога не си го доставяла на Джийн Тротър просто защото тя е била толкова омъжена, колкото и ти. Да, ще разкажа всичко, но преди това ще направя нещо друго.

Пуснах люгера на пода.

Тя още не можеше да се оправи от потресението и пропусна шанса си. Люгерът бе отново в ръката ми, преди тя да е успяла да сграбчи патлака от чекмеджето. Бях забравил всичките си ограничения относно стрелбата по жени. Засмях се през кръвта на устните си и вдигнах люгера, когато Джун се извъртя с очи, изригващи такава омраза, каквато никога не бях виждал. Револверът подскачаше в ръката ми и плюеше мръсните малки куршуми, които размазваха убиеца по стената на периоди, които се превърнаха в кома, когато кръвта започна да изтича от дупките. Джун живя до последния куршум, който разкъсваше плът и вътрешности, след това умря с тези пълни, червени устни, разтворени в озъбената гримаса на страданието и страшното знание за смъртта.