Читать «Отмъщението е мое» онлайн - страница 122
Мики Спилейн
В гласа ми се прокрадваха нотките на смъртта.
— Къде е той, Джун?
Обидата в очите й бе повече от красноречива. Тя стоеше изправена в халата си с дълги ръкави, ръцете й притискаха гърлото й, сякаш за да се защити от яростта, която се излъчваше от мен.
— Майк…
Това беше всичко, което можа да каже. Гърдите й се повдигаха под халата, когато задържаше дъха си.
— Къде е той, Джун?
Люгерът сега беше в ръката ми. Палецът ми намери езичето и го издърпа назад.
Устните й, нейните великолепни устни се разкривиха и тя отстъпи крачка назад. Една крачка, след това още една, докато не се озова в центъра на всекидневната.
— Ти го криеш, Джун. Той е дошъл тук. Това е единственото място, където това шантаво копеле може да дойде. Къде е?
Много бавно тя притвори очи и поклати глава.
— О, Майк, моля те… Какво са направили с теб? Майк…
— Намерих Кони. Беше в архива на агенцията. Мъртва. Открих, че папките с документацията са изчезнали. Клайд е имал достатъчно време, за да намери и изнесе тези папки, след като е убил Кони. Намерих и нещо друго, същото, което и тя е намерила. Част от указанието за транспортирането на телевизор. Това е телевизорът, който е трябвало да бъде доставен на Джийн Тротър. Ти обаче си знаела, че тя няма да има нужда от него и затова си го сложила в склада, докато намериш подходящо време, за да се отървеш от него. Била си единственият човек, който е знаел, че той е там… до тази нощ. Клайд го е намерил и го е измъкнал навън, за да не могат да те заподозрят в нищо, така ли?
Очите й се разтвориха широко, очи, които казваха, че това не беше вярно, дори и най-малката част от него.
— Къде е той, Джун?
Вдигнах револвера си и го насочих право в средата на тези смеещи се млади гърди под халата.
— Тук няма никой, Майк. Вече се убеди сам в това. Моля те…
— Седем души са мъртви, Джун. Седем. Ти имаш пръст в цялата тази схема. Прекрасна схема е наистина, но е съшита с бели конци и може да се разпадне още преди да си я погледнал. Не си играй с мен, Джун. Знам защо са били убити и как са били убити. Именно опитите ми да установя кой ги е убил ме принудиха да се въртя в кръг. Вашата съвършена система за шантаж не можеше да остане незасегната. Само един от тези седем човека щеше да умре, ако аз не се бях оказал в стаята заедно с Уилър онази нощ. Кой е можел да предполага, че ще направя всичко възможно, за да унищожа системата ви.
Тя ме наблюдаваше, без да сваля ръце от гърлото си. Поклати глава и каза:
— Не, Майк, не!
Колената й започнаха да треперят и тя се опита да запази равновесие. Беше й дошло прекалено много. Джун протегна ръка, за да се успокои, напипа края на креслото и бавно, дори грациозно, седна на ръба му, прехапала долната си устна със зъби.
Аз кимнах „Да, Джун, да!“. Револверът в ръката ми бе готов за стрелба. Омразата, която се бе насъбрала в мен, бушуваше в гърдите ми и се готвеше да изригне като вулканична лава.
— Първоначално мислех, че Антон е в основата на цялата схема. След това открих, че той е изпращал снимките на Клайд. Бауъри Ин е великолепно място за подбор на момичета. Било е създадено специално за това. Клайд е привлякъл момичетата, а момичетата са привличали клиентите. Кой е посочил на момичетата това място, Джун? Кой го е превърнал в най-желаното и модно заведение за безделниците от града, където Клайд е можел да печели от игралните си маси и да подсигури бизнеса си с фотоси, които са му давали най-стабилното прикритие в света? Ти ли направи това, Джун? На времето Клайд е имал работа с теб и сега е решил, че това е добър начин да остане в бизнеса. Клайд ли беше този, който видя възможностите за шантажиране на големите босове, или ти? Едно е сигурно — това не е бил Антон. Този мухльо има бръмбари в главата си. Но е сътрудничел, нали? Сътрудничел е, защото е видял лесен начин да се сдобие с всички тези скъпи платна, които украсяват апартамента му.