Читать «Отмъщението е мое» онлайн - страница 109

Прекрасна, но също така и много практична. Опитах се да издърпам рамката, но тя бе здраво занитена в стената. Можех само да ругая и драпам по проклетото нещо, но от това нямаше никаква полза. Изтичах обратно в гостната, отворих вратата на гардероба и се промъкнах през дупката в стената. Треските се впиваха в палтото ми и ме задържаха, докато не ги отстраних с ръка.

Картините. Тези прекрасни платна на старите майстори. Струваха милион сами по себе си и криеха още един милион зад себе си. Хванах една от тях, на която бяха изобразени две голи жени, танцуващи в гората, и я откачих от куката. Тя поддаде лесно и аз намерих това, което търсех.

В стената беше издълбана дупка и през нея можех да видя обратната страна на морския пейзаж. Бреговата линия и небето се виждаха малко замъглено, но през мястото, където стъклото би посребрено, можеше да се види всичко, което ставаше в съседната стая.

Какво идеално съоръжение за изнудване! Огледало, през което можеха да се наблюдават интересни сцени, струващи милиони.

Трябваха ми не повече от десет секунди, за да открия фотоапарата, използван от Антон. Представляваше цяло чудо на техниката, можеше да заснима и най-малките подробности. Беше пъхнат в един шкаф заедно с триножника си, чиито крака все още бяха нагласени на същото ниво, за да насочат фотоапарата право към спалнята.

Хвърлих фотоапарата и триножника на пода и измъкнах от шкафа всичко останало. Търсех снимки, преки доказателства, които можеха да вкарат всеки в затвора или да го сложат направо на електрическия стол. Търсех нещо, което щеше да ме оправдае, че съм натикал куршум в корема му.

Сега всичко беше много просто, толкова просто, че по-просто не можеше и да бъде. Антон Липсек използваше някои от манекенките като примамка, за да вкара големите момчета в спалнята. Правеше снимки, които превръщаха живота му в богат и безгрижен. Това беше най-съвършеният вид изнудване, за който можех, да помисля. Обществеността можеше да извини всичко друго, но не и грубата изневяра.

Дори и Честър Уилър се бе хванал на въдицата. Той имаше пари, много пари. Бил е сам в града и малко се е напил. Влязъл е лесно в капана, но е допуснал грешка, която му струваше живота. Познал е момичето, което е ходело на училище заедно с дъщеря му. Момичето се уплашило и съобщило на Антон за това, а Антон, от своя страна, се погрижил Уилър да умре. Но Джийн все още е била изплашена и се омъжила за първото момче, което й било под ръка. Добре се е справила с положението, но убиецът я открил и решил да не поема повече рискове, защото тя можела да бъде уплашена до такава степен, че да проговори.

Да, сега всичко ставаше много просто. Дори и Марион. Антон се страхуваше от мен. Вестниците бяха съобщили, че съм ченге и че разрешението ми за частна дейност е било отнето. Ако не бях си показвал физиономията наоколо, Джийн и Марион нямаше да умрат. Сега беше прекалено късно да мисля за това. Антон е накарал Марион да казва, че е била заедно с Уилър, и тя представи всичко като една невинна история, така че нещата да спрат дотук.