Читать «Отмъщението е мое» онлайн - страница 108

Част от стената се пропука.

Ритнах още веднъж и кракът ми излезе от другата страна. На третия път направих дупка, достатъчно голяма, за да се промъкна през нея. Попаднах в празен гардероб, който беше част от друг апартамент.

Именно тук Антон Липсек демонстрираше жизнения си стил. Стената разделяше два свята. И тук имаше разпръснат по пода боклук като свидетелство за едно скорошно и диво парти. Но всичко останало беше различно. Едната стена бе заета от бар, натъпкан догоре с най-доброто, което можеше да се купи с пари. Останалото в стаята бе също от тази категория. Имаше дивани и масички, които не идваха от някой универсален магазин. Завесите и тапетите бяха подбрани така, че да хармонират с цвета и дизайна на мебелите. Някой с добър вкус и точно око бе свършил великолепна работа. Някой като художника-фотограф Антон Липсек. Единственото нещо, което не си беше на мястото, бяха евтините фотографии в бамбукови рамки. Мястото им беше навън, при останалия боклук. Антон си имаше собствените извратености.

Може би.

Имаше и други стаи, цяла анфилада от помещения. Очевидно той бе наел два апартамента и използваше фотолабораторията като преходно помещение. Коридорът водеше към три прекрасни спални, всяка със собствена баня и тоалетна. Навсякъде имаше пепелници, пълни с угарки — някои чисти, други със следи от червило. В една от стаите имаше и няколко сдъвкани пури, изхвърлени в стъклената ваза до леглото.

Нещо не беше наред. Тук се криеше някаква тайна. Щях веднага да я разбера, ако умът ми не беше толкова опустошен. Цялата история изглеждаше много неестествена. Защо му бяха необходими два апартамента? Защо единият бе пълен с мръсотия и декориран с цяло състояние в картините, а другият бе обзаведен разкошно и нищо повече?

Антон беше ерген. Доскоро той не се забъркваше с жени, тогава защо му бяха нужни всичките тези спални? Не беше толкова известен, че да не може да се отърве от гости. Седнах на ръба на леглото и си нахлупих шапката. Леглото беше прекрасно — меко, здраво и тихо. Сякаш ме подканяше да се излегна и да спя цяла вечност, за да изтрия умората от ума си. Легнах и се загледах в тавана.

Таванът беше варосан в бяло с тънки линии от баданарката. Очите ми проследиха линиите до корниза, където те се загубиха. Приличаха на следи, оставени от убиеца. Те започваха внезапно и изчезваха в нищото също толкова ефектно. Следи на убиец, който беше колкото силен, толкова и порочен.

Наблюдавах още известно време корниза, след това погледът ми се прехвърли към картините, които висяха над леглото. Това бяха малки забавни картини, нарисувани на стъкло, — морски пейзажи с блестяща като сребро вода. Водата сякаш имаше слабите очертания на длани. Станах бавно от леглото и се загледах в тези линии, които отразяваха линиите на тавана.

Дъхът ми се сгорещи в гърлото ми, очите ми се бяха превърнали в тесни прорези. Чувствах как ноктите се забиваха в дланите ми. Водата бе блестяща и сребърна, защото това беше просто огледало. Това бе една прекрасна декоративна картина.