Читать «Но коя територия?» онлайн - страница 8

Слънцето изгрява от изток — все пак не е забранено да го кажеш (обаче е точно така!). Разгръщам това проклето парче хартия, обръщам се към изгрева, отляво е север, отдясно — юг, зад мен е запад. Основните посоки са отбелязани и на картата. Значи е съвсем лесно да откриеш посоката, в която искаш да тръгнеш и да избереш най-правилния път. По памет е вече по-трудно. А когато си с толкова назадничав учител като Лорд Жомберг Вандредерен, по-добре е веднага да се откажеш.

Всъщност Брест твърде малко се интересуваше от посоката, която следваха. Доставяше му удоволствие да притежава карта най-вече защото бе забранено. А удоволствието се умножаваше безкрайно от факта, че работи с нея в стаята си, докато чака момиче.

Енеиди влезе със свещник в ръка, облечена в къса риза с бродирана дантела.

Брес остави картата до лампата и се отдръпна надясно, за да направи място в леглото на младото момиче. Извини ме, Бетина, но разбираш ли, Енеиди и ти донякъде сте едно. Почти като с теб и почти по-добре отколкото с теб. Не, не исках да кажа това… В крайна сметка много добре знаеш, че те обичам, Бетина. Но се страхувам от теб. Малко се страхувам от теб и затова нещата между нас не вървят много добре. А пък си и мисля, че този опит ще ми помогне. Енеиди много прилича на теб, но тя е само момиче от странноприемницата (а за какво се мислиш ти, мръснико). И… виж, сигурен съм, че ще се любя като бог, Бетина. И когато се върна, ще е останало нещо от това. Обещавам ти. Заради нас, заради нас го правя… Ти не можеш да ревнуваш от Енеиди, скъпа Бетина. Защото те обичам…

Край на малкото вътрешно представление. Време е за действие.

Енеиди съблече ризата през главата си. Стъпалата на Енеиди, краката на Енеиди, коленете на Енеиди…

Приближи се до лампата, за да може Брес да се наслади на триъгълника с ръждиви отблясъци, който се затваряше между закръглените й бедра, ниско долу под леко издутия й корем. Красиво. Не много по-различно от русото руно на Бетина. Венериният хълм бе по-изпъкнал, къдриците — по-дълги, бедрата по-мускулести. Обърна се настрани, за да я разгледа, и усети половия си орган да натежава. Прекрасно. Никога не бе успявал да пожелае Бетина без дълги и сложни приготовления, които му позволяваха да забрави страха (но от какво, господи, се страхуваше?).

Момичето дойде при него и се хвърли отгоре му, като го възбуждаше. Потърси устата му и започна да го гали. Той не се страхуваше. Сладки и нежни, малко детски милувки. Всичко, което Бетина не правеше и за което той не смееше да я помоли (за тези неща не се моли). Откровение: Бетина не ме обича. Или пък не ме обича, както аз бих желал. А аз… О, Енеиди!

Момичето се разпалваше, движеше, трепереше, като че ли цял живот само него бе очаквала. Накрая, с един върховен тласък на слабините, той й предаде желанията си, виденията си, надеждите си — самия себе си. Бетина, ако можеше да знаеш… ако можеше да видиш!

На тръгване, когато вземаше ризата си, Енеиди забеляза картата, паднала на пода пред нощното шкафче.