Читать «Но коя територия?» онлайн - страница 10

Освен ако не ме убият веднага…

— Вижте какво — каза комисарят, — вие сте просто един млад глупак.

Запали цигара и прокара пожълтял пръст между гърдите си, през деколтето на туниката.

— И се дръжте добре. Дръпнете ръцете си оттам. И други съм виждала… Млад глупак — нито повече, нито по-малко. Твърде сте наивен, за да бъдете опасен. Въпреки че в себе си носите най-забраненото нещо на света. Знаете ли това? И не се опитвайте да лъжете. Искреността е единственият ви шанс да се измъкнете.

Охраната се бе оттеглила. Брес стоеше пред комисаря. Не му бяха върнали дрехите, но той посвикна с голотата и малко се отпусна.

— Знам. Аз…

— Какво вие?

Жената се изправи и впи в него зеления си поглед. Брес потръпна. Нозете на Бетина…

— Аз не…

— Противно на твърдението на един философ от XX век, картата е почти територията, Бреслин Делатика. Тя е едновременно макет и магическо пресъздаване на територията. Няма Държава без карти. Няма организирана армия, няма големи войни, няма тоталитарна власт, няма разклонена администрация… Такава е цената на нашата свобода, на нашето спокойствие, на нашето щастие. Това парче хартия, с което вие невинно се разхождате, е истински заразен вирус. Смъртоносен вирус за нашата цивилизация. Всеобщият антинационалистически едикт, който превърна нашата епоха в най-разумната, най-мирната и най-щастливата в цялата позната история, се основава на пълната забрана на картите и плановете на територии. Едно такова парче хартия е в зародиш връщане към нациите, държавите, към големите регионални или държавни федерации. Връщане към едно минало, което познаваме много добре, със съпровождащите го нещастия и срам: потисничеството, отчуждението, войната… Знаете ли това, Бреслин Делатика?

ТУК ИНТЕРУНИВЕРСИТЕТ ЦЕНТЪР ДИЕПОЛИ БРЕСЛИН ДЕЛАТИКА ТЕМА КАРТАТА И ТЕРИТОРИЯТА КОД АРИСТАРХ ГАЛИЛЕЙ КОРЖИБСКИ ЧУВАТЕ ЛИ МЕ?

Чувам ви.

УВЕДОМЯВАМ ВИ ЧЕ ВИ ОСТАВАТ САМО ТРИ МИНУТИ СУБЕКТИВНО ВРЕМЕ ЗА ДА ПРЕДСТАВИТЕ ВАШЕТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ВАШЕТО РАЗРЕШЕНИЕ ПОТВЪРДЕТЕ ПРИЕМАНЕ.

Заключение извършено. Разрешение след няколко секунди.

БЛАГОДАРЯ. ДО СКОРО ВИЖДАНЕ.

Брес се усмихваше. Бяха му върнали зелената пелерина. Жената-комисар с рижите коси и студения поглед се бе прислонила зад бюрото си.

— Знам — каза Брес.

Пристъпи напред и взе картата от бюрото.