Читать «Но коя територия?» онлайн - страница 11

— Картата е територията — произнесе той бавно. — Скъсвам картата…

Хартията се разкъса със сух, почти металичен звук. — … и територията изчезва.

Територията изчезна. Настъпи продължителна тишина.

БРЕСЛИН ДЕЛАТИКА КОД АРИСТАРХ ГАЛИЛЕЙ КОРЖИБСКИ ИНТЕРУНИВЕРСИТЕТ ЦЕНТЪР ДИЕПОЛИ ВИ ПРИСЪЖДА ТИТЛАТА ДОКТОР ПО ПРИЛОЖНА СОЦИОЛОГИЯ С ПОХВАЛА.

— Скъпи, ти беше чудесен — каза Бетина.

— Гледа ли прожекцията от край до край?

— Разбира се, скъпи, повече от четири часа.

— И хареса ли ти?

— Е, не всичко. Не ми хареса епизодът с Енеиди. Питам се какво прави там тази малка проститутка!

— Приложната социология се прилага и към проститутките!

— Но не както и в дисертацията ти.

— Признавам, че наблегнах на този момент. Но според правилата трябва да се явявам на сцената именно със собствените си проблеми.

— Ти имаш ли проблеми, скъпи?

— Ами, а…

— И каква връзка има с Енеиди?

— Любов моя, само ти имаш значение за мен. Впрочем Енеиди много прилича на теб.

— Но после тя те предаде.

— Това беше хитрината на изложението. Трябваше да ме хванат с картата…

— О, сигурна съм, че това отговаряше на нещо в теб. Някакъв страх. Може би дори желание.

— Перверзно!

— Да, перверзно желание.

— Като каза желание… Бетина, любов моя, тази вечер?

— Добре, скъпи. Тази вечер.

Краката на Бетина, коленете на Бетина, бедрата на Бетина, коремът на Бетина, гърдите на Бетина… вече няма да са тъжните видения на моята самота. Представите за Бетина няма да са вече картите на моето желание, а територията на моето удоволствие.

Доктор по приложна социология — все пак не е зле. Особено като се има предвид, че темата на моята дисертация беше важна и трудна. Успях да кажа горе-долу всичко, което исках да кажа, без да се разкривам. Поне така се надявам… И те нищо не заподозряха, защото ми дадоха титлата без никакви спорове. Прожекционната дисертация беше най-трудна за мен, в смисъл че можех неволно, несъзнателно дори, да изложа детайли, които щяха да издадат моите истински мисли. Моята малка утопия им хареса именно защото не бе много сериозна. Поне привидно. Интеруниверситетът обича подобни шеги. Бях предупреден. Нашите учители — хора, машини или господ знае какво — са толкова щастливи, когато показват либерализма си! Сатира на университета в прожекционна дисертация по социология — компютрите се облажиха, ако мога така да се изразя. И всичко това — напълно безобидно. Поне те така мислеха. Напразно се смятат да толкова хитри — не разбраха, че наистина говоря за нашето общество, за нашия свят. Страшен риск поех и признавам, че изпитвам облекчение. Но все пак сигурен съм, че те се чувстват непобедими. Мисълта, че може да се изкара на бял свят потисническата система за Интер, никога не би хрумнала на един компютър, бил той от Университета, от психиатрията, или от сигурността…

Виждаш ли, скъпа, върнах се от прожекцията преобразен. Не знам дали го дължа на доктората или на Енеиди… Шегувам се! Разбира се, успехът ми дава тази сигурност. А сигурността ще ми позволи да постигна нови успехи. Нещо като лавина. Чувствам се друг човек. А освен това те обичам, Бетина. Трябваше ми тази дисертация, за да си дам сметка до каква степен те обичам!