Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 40

Капитаните на другите кораби си знаеха добре работата. Освен че разполагаха с двигатели, осигурени им от Калан, те бяха въоръжени и с новите огнеметни оръдия, вече насочени към една обща цел — казармите, обитавани от Ордените на Свинята, Плъха и Мухата, разположени в покрайнините на града, близо до реката.

Барон Мелиадус даде нареждане да се вдигне сигналното флагче за началото на артилерийската атака.

Лондра все още спеше утринния си сън, както обикновено мрачна, навъсена и причудлива със своите умопомрачителни кули, стърчащи в тъмното небе, като сгърчени пръсти на милиони безумци.

В толкова ранен час само робите не спяха. Вероятно Тарагорм, Калан и хората им дебнеха нейде в засада, в очакване да започне пукотевицата. Според плана още в първия час трябваше да изтребят основните сили на противника, а останалите да изтласкат към двореца и да ги обкръжат, така че по пладне да има само едно огнище на съпротива.

Мелиадус си даваше сметка, че дори ако успеят да осъществят тази част от замисъла, най-трудното ще започне с щурма на двореца, който трябваше да превземат преди пристигането на подкрепленията.

Мелиадус дишаше на пресекулки. Очите му блеснаха развълнувано в мига, когато от бронзовите дула на огнеметните оръдия бликнаха пламъци и с пронизително свистене полетяха към нищо неподозиращите казарми. Само след секунди утринният въздух се разтърси от оглушителна експлозия и най-близката казарма изригна като вулкан.

— Чудесен изстрел! — възкликна Мелиадус. — Това е добро предзнаменование! Не се и надявах, че ще ги ударим толкова силно.

Последва втора експлозия. Край оцелелите постройки на казармите вече тичаха ужасени хора, някои дори бяха забравили да си сложат маските! Следващият залп ги помете и изпепели на място. Писъците на малцината оцелели отекваха в стените на все още смълчаната Лондра — първото предупреждение за надвисналата над града опасност.

А вълчите и лешоядски маски се спогледаха със задоволство от успешното начало на атаката. Прасета и Плъхове отчаяно търсеха убежище но голия бряг — само няколко воини от Ордена на Мухата успяха да се прикрият зад една оцеляла постройка и откриха безпорядъчна стрелба.

Чудовището бе захапало опашката си.

И всичко това бе започнало в онзи далечен ден, когато, след като бе прогонен от Медния замък, барон Мелиадус се бе заклел в името на Руническия жезъл да си отмъсти.

Но все още бе твърде рано да се определи какъв ще бъде изходът и кой ще е крайният победител — Хуон, Мелиадус или Хоукмун.

ОСМА ГЛАВА

ИЗОБРЕТЕНИЕТО НА ТАРАГОРМ

Малко след зазоряване почти всички казарми бяха разрушени, а оцелелите се защитаваха отчаяно из централните улици. Междувременно бяха пристигнали подкрепления от няколко хиляди войници-богомолки. Не беше изключено Хуон все още да няма представа за онова, което става в града. Нищо чудно да бе помислил, че са нахлули части на Азиакомуниста, преоблечени като гранбретанци. Мелиадус се оглеждаше с доволна усмивка. Двамата с Флана Микосеваар слязоха на брега и поеха пеша към Двореца на времето, охранявани от малък отряд Лешояди и Вълци. Изненадата, изглежда, беше пълна. Хората му бяха прочистили няколко по-широки улици, избягвайки да навлизат в лабиринтите, свързващи различните части на града. Опирайки се на тази тактика, те причакваха противника да излезе от кулите и след това го унищожаваха. Разполагаха с преимущество, тъй като повечето кули не бяха снабдени с бойници или прозорци, откъдето защитниците да водят стрелба. Прозорците не бяха на особена почит сред архитектите на Лондра, защото гранбретанците не бяха привърженици нито на чистия въздух, нито на дневната светлина. Малкото отвори в стените бяха разположени толкова високо, че не предоставяха удобна възможност за прицел. Дори орнитоптерите се оказаха безполезни срещу бунтовниците на Мелиадус, тъй като не бяха пригодени за водене на бой в градски условия — нещо, което баронът беше предвидил. Всичко вървеше според очакванията му и той влезе със спокойна крачка в Двореца на времето. Тарагорм го очакваше в една малка стая.