Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 41

— Нашият план върви чудесно, зетко. Много по-добре, отколкото очаквах.

— Така е — съгласи се Тарагорм и кимна на Флана, за която също като Мелиадус, се беше оженил преди време, за кратко. — Все още не е ударил часът за моите Язовци. Но и те ще потрябват, когато дойде моментът да прочистваме тунелите — ще ги изпратя в тила на врага, веднага щом се оформят първите огнища на съпротива.

Мелиадус кимна одобрително.

— Поискал си да се срещнем тук. Какво има?

— Струва ми се, че открих начин да върнем обратно твоите приятели от Медния замък — промърмори Тарагорм.

Мелиадус изстена. Чак след няколко секунди Флана осъзна, че това е израз на върховно удоволствие.

— О, Тарагорм! Най-сетне бегълците ще ми паднат в ръчичките!

Тарагорм се засмя.

— Не съм съвсем сигурен дали машината ще проработи, но имам чувството, че ще успеем, тъй като е конструирана според една древна формула, която открих в същата книга, където се споменава и кристалната машина от Сориандум. Искаш ли да ти я покажа?

— И още как! Води ме, моля те!

— Насам.

Тарагорм поведе Мелиадус и Флана но един тесен коридор. Отвсякъде се чуваше тътенът на безбройните часовници. Спряха пред ниска врата и Тарагорм я отключи с малък ключ.

— Вътре е. — Той дръпна една пламтяща факла от поставката в стената и освети мрачната тъмница. — Ето я. Намира се на същото ниво, на каквото е кристалната машина в Медния замък. Гласът й може да преминава през различните измерения.

— Не чувам нищо — рече разочаровано Мелиадус.

— Нищо не чуваш, защото няма какво да се чува — в нашето измерение. Но мога да те уверя, че в другото звукът е направо оглушителен.