Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 38

— Ами да. И най-здравословното.

Измършавелият през последните месеци Боуджентъл завъртя изумено глава.

— Но как успяхте да се прехвърлите от Амарек в онова измерение в Камарг, при това тъкмо в нашето измерение?

Хоукмун вдигна рамене.

— Не ме питайте, сър Боуджентъл, защото не зная. Не ние го сторихме, а Великите Добри. Пътуването отне само няколко минути.

— Великите Добри значи! Никога не съм чувал за тях! — обади се гръмогласно граф Медни и засука мустак, за да прикрие сълзите в очите си. — Това трябва да са някакви духове.

— Нещо подобно, татко. — Хоукмун протегна десница и се здрависа с тъст си. — Изглеждаш добре, графе. Косата ти е по-червена от всякога.

— Това едва ли е признак на подмладяване — оплака се граф Медни. — Май започвам да ръждясвам! Гния отвътре, докато вие се забавлявате и кръстосвате света.

Оладан, дребничкият син на гигантите от Българските планини, пристъпи срамежливо напред.

— Радвам се да те видя отново, приятелю Хоукмун. При това в добро здраве. — Той се усмихна и предложи на Хоукмун бокал вино. — Да пием за добре дошли!

Хоукмун му отвърна с усмивка, пое чашата и я изпи на един дъх.

— Благодаря, приятелю Оладан. А ти как си?

— Умирам от скука. Всички тук умирахме от скука — и от притеснение по вас.

— Е, ето че се завърнахме, и то с цяла торба истории, които ще прогонят скуката ви поне за известно време. Освен това ще ви зарадвам с новината, че ни предстоят нови приключения, така че — край на бездействието.

— Казвай по-бързо! — извика граф Медни. — За Бога, не губи време!

Хоукмун с безгрижен смях отвърна:

— Ей, дайте поне да се нагледам на моята любима съпруга! — Обърна се и погледна очите на Изелда, където отново се бяха появили тревожни пламъчета.

— Какво има, Изелда?

— По държането ти познавам, че възнамеряваш съвсем скоро отново да изложиш живота си на риск, съпруже.

— Може би.

— Каквото е писано, да стане. — Тя въздъхна дълбоко и добави шепнешком: — Но не тази нощ, надявам се.

— Не и през следващите. Трябва да обмислим доста планове.

— Добре — каза тихо тя. — Аз също имам да ти казвам много важни неща.

Графът се изправи и махна с ръка към другия край на гостната, където прислужниците бяха подредили масата.

— Елате да вечеряме. Във ваша чест сме извадили най-доброто.

По-късно, когато се настаниха с натъпкани стомаси край камината, Хоукмун им показа Меча на зората и Руническия жезъл, който бе увил в ризата си. Щом го извади, гостната се озари от трепкащо червеникаво сияние, а въздухът се изпълни с тръпчиво-сладникав мирис.

Всички втренчиха изумени погледи в жезъла. Хоукмун го уви отново в ризата си и каза:

— Това, приятели, е нашето знаме. С негова помощ ще се изправим отново срещу цялото могъщество на Тъмната империя.

Оладан почеса брадата си и го погледна недоверчиво.

— Срещу цялата Тъмна империя, а?

Хоукмун се подсмихна.

— Да.

— Гранбретан не разполагаше ли с няколкомилионна армия? — попита простодушно Боуджентъл.

— Точно така, няколко милиона.

— А ние имаме не повече от петстотин камаргци — промърмори граф Медни и сбърчи престорено вежди. — Я чакайте да сметна…