Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 42
Майкъл Муркок
Мелиадус приближи странната машина. Приличаше на стенен часовник, висок човешки бой. Отдолу се люлееше махало, а над него се виждаха масивни зъбни колела. Имаше пружина и ръчка за навиване и на пръв поглед наистина изглеждаше като най-обикновен часовник с малко по-големи размери. На задната стена бе монтирана медна камбанка с опряно в нея чукче. В този момент минутната стрелка достигна половинчасовото деление, чукчето се отдръпна и после удари камбаната. Виждаха съвсем ясно трептенето й, ала в подземието не се чуваше никакъв звук.
— Невероятно! — прошепна Мелиадус. — Но как работи?
— Трябва да извърша още някои дребни корекции, преди да кажа със сигурност, че е свързана точно с това измерение на пространството и времето, в което е бил Тозер. Когато удари полунощ, нашите приятели в Медния замък ще бъдат неприятно изненадани.
Мелиадус въздъхна щастливо.
— Ах, мили ми зетко! Ти ще бъдеш най-богатият и най-почитаният човек в цялата империя!
Тарагорм кимна едва доловимо с маската, наподобяваща циферблат, за да покаже, че е доволен от думите на Мелиадус.
— Не че не го заслужавам — рече той, — но все пак ти благодаря.
— Сигурен ли си, че машината ще проработи?
— В противен случай няма да стана най-богатият и най-уважаваният човек в цялата империя, нали? — каза насмешливо Тарагорм. — И току-виж си решил да ме възнаградиш с нещо не толкова приятно.
Мелиадус разпери ръце и прегърна зет си.
— Не говори така, скъпи зетко! Как можеш да си помислиш подобно нещо!
ДЕВЕТА ГЛАВА
ХУОН СЕ СЪВЕЩАВА СЪС СВОИТЕ КАПИТАНИ
— Ясно, ясно, господа. Както разбираме, става дума за градски бунт — издигна се над глъчката меденият глас на императора. Проницателните му черни очички стрелкаха насъбралите се в залата маскирани войни.
— Това е предателство, благородни кралю — извика един от капитаните. Униформата му бе изпокъсана, а по маската му имаше следи от обгаряне с огнестрел.
— Гражданска война, велики императоре — добави друг.
— Която нищо чудно да завърши успешно — промърмори едва чуто трети. — Бяхме напълно неподготвени, великолепни господарю.
— Точно така, господа. Бяхте неподготвени — не само вие, но и ние. Надхитриха ни.
Злобните очички бързо пробягаха по редиците.
— Калан не е ли сред вас?
— Няма го, велики сир.
— А Тарагорм? — продължи сладкото гласче.
— Също отсъства, вселенски господарю.
— Така значи… Чухме, че видели Мелиадус на мостика на флагманския кораб.
— С графиня Флана, великолепни императоре.
— Изглежда логично. Да, вече не се съмняваме, че става дума за измама. Но няма значение — дворецът, предполагаме, е добре защитен?
— Само много голяма армия може да го превземе, господарю на света.
— Ами ако те разполагат тъкмо с такава армия? Ако Калан и Тарагорм са с тях, може да притежават и други могъщи средства. Готови ли сме за обсада, капитане? — обърна се Хуон към предводителя на гвардията на Богомолките, който побърза да склони глава.
— Подготвени сме, чудесни принце. Но положението е безпрецедентно.
— Вярно, така е. Да поискаме тогава подкрепления?