Читать «Амулетът на лудия бог» онлайн - страница 86

— Моите почитания, защитници на Камарг. Виждам, че денят не е протекъл много успешно за вас. Утре барон Мелиадус ще празнува победа.

Хоукмун отри челото си с ръкав.

— Едва ли е трудно да се види онова, което знаят всички, Рицарю. Какво си дошъл да откраднеш този път?

— Нищо — рече рицарят. — По-скоро да ви донеса нещо.

Той се пресегна назад и вдигна в ръка седлото на Хоукмун.

Дориан почувства как надеждата отново го изпълва, той се вдигна ръка, пое седлото и отвори един от страничните джобове. Вътре, грижливо увит в плат, лежеше дарът на Ринал, който сякаш бе получил преди векове. Изглеждаше съвсем непокътнат. Хоукмун разви плата и видя, че кристалната машина е здрава.

— Но защо трябваше да ми го отнемаш?

— Нека влезем в замъка и ще ви обясня всичко — предложи Рицаря в Мрамор и Злато.

Настаниха се в гостната, а Рицаря се изправи пред камината и огледа смълчаните лица.

— Изоставих ви в замъка на Лудия бог, — поде той разказа си — защото не се съмнявах, че чудовищата ще ви изведат в безопасност. Но знаех също така, че по пътя ви очакват нови премеждия и подозирах, че може да попаднете в плен. Ето защо реших да взема подаръка на Ринал и да го запазя далеч от нежелани посегателства, докато се завърнете в Камарг.

— А аз те мислех за крадец! — рече Хоукмун. — Съжалявам, Рицарю.

— Но какъв е този предмет? — попита граф Медни.

— Това е една древна машина — отвърна Рицаря, — създадена в отминали времена, когато науката е била в своя апогей.

— Оръжие? — вдигна вежди графът.

— Не. Това е уред, който е в състояние да изкривява отделни части на пространството и времето и да ги премества в други измерения. Докато съществува тази машина, тя е в състояние да поддържа изкривяването, но ако поради грешка или нещастен случай бъде разрушена, изкривената част се връща обратно във времето и пространството, където принадлежи.

— И как се борави с нея? — попита Хоукмун, който едва сега си спомни, че не беше получил никакви инструкции.

— Трудно е да се обясни, защото термините ще ви се сторят непознати — отвърна Рицаря в Мрамор и Злато. — Ринал ми даде доста подробно описание и мисля, че ще се справя.

— Добре де, какъв е смисълът от всичко това? — намеси се д’Аверк. — Ще изпратите барон Мелиадус и неговите хрътки в забвение, та повече да не ни досаждат, така ли?

— Не — поклати глава Рицаря. — Ей сега ще ви обясня…

В този миг вратата се отвори и в гостната нахлу покрит с прах войник.

— Господарю — извика той на граф Медни. — Барон Мелиадус ви чака пред стените на града. Иска да преговаряте.

— Нямам какво да му кажа — заяви графът.

— Казва, че тази нощ щели да ни атакуват. До един час щял да срине стените на града, защото получил свежи подкрепления и не се налагало да чака повече. Каза също така, че ако му предадете дъщеря си, Хоукмун, д’Аверк и самия себе си, щял да пощади останалите.

Графът се замисли, но Хоукмун избра този миг, за да се намеси:

— Безсмислено е да участваме в подобни преговори, граф Медни. И двамата познаваме добре предателската натура на барона. Единствената му цел е да деморализира защитниците на града.