Читать «Амулетът на лудия бог» онлайн - страница 84

Граф Медни се усмихна тъжно.

— Битката ще реши всичко далеч преди да е изтекла една година. Как е бойният дух в града?

— Добре — отвърна момичето. — След като научиха за победата ви днес, всички искат да живеят.

— Не е лошо — отвърна граф Медни. — Като се има пред вид, че утре може би всички ще умрем. Ако не утре, то вдруги ден. Не можем да издържим срещу подобна сила, мила моя. Повечето от нашите бойни птици бяха избити, така че не разполагаме със защита от въздуха. Гвардейците също дадоха значителни жертви, а оцелелите войници нямат кой знае какъв опит.

Боуджентъл въздъхна.

— А си мислехме, че Камарг никога няма да падне…

— Не е ли твърде рано да го обричате? — произнесе нечий глас от стълбите и се оказа, че на прага се е изправил д’Аверк, с бледо лице, облечен в бежова нощница, която стигаше до пода. Той закуцука към тях. — С подобен боен дух не ви остава нищо друго, освен да се предадете. Защо не опитате да поговорите за победата?

— Прав сте, сър Хюлам — съгласи се граф Медни и направи опит да си придаде бодър вид. — Да отдадем дължимото и на храната, ще ни трябват сили за утрешната битка.

— Как си, д’Аверк? — попита Хоукмун, докато се настаняваха край масата.

— Още ме бива — ухили се французинът. — Добре ще ми дойдат малко подкрепления — при тези думи той се зае да пълни чинията си с месо.

Ядоха мълчаливо, наслаждавайки се на храната, сякаш предчувстваха, че може да им е за последен път.

Когато на следващата сутрин Хоукмун погледна през прозореца, мочурищата бяха покрити с хора. През нощта силите на Тъмната империя се бяха прокраднали в непосредствена близост до градските стени и сега се готвеха за първия щурм.

Хоукмун нахлузи набързо ризницата и се спусна в гостната, където д’Аверк вече пристягаше ремъците на своята обгорена броня, Оладан си чистеше сабята, а граф Медни обсъждаше някои въпроси от предстоящото сражение с двама от своите поручици.

В помещението цареше напрегната атмосфера и хората разговаряха с приглушени гласове.

Изелда неусетно застана на стълбите и го повика:

— Дориан…

Той се извърна и изтича на площадката, където девойката го очакваше с протегнати ръце. Хоукмун я притисна в обятията си и я целуна леко по челото.

— Дориан, — рече тя — искам да се оженим преди да…

— Да — прекъсна я той. — Да потърсим Боуджентъл.

Откриха философа в неговия кабинет, където се бе зачел дълбоко в някаква книга. Когато влязоха, той вдигна глава и се усмихна. Казаха му какво искат от него и Боуджентъл остави книгата.

— Все се надявах това да стане с величествена церемония — рече философът, — но ви разбирам.

След това ги накара да се хванат за ръце и да коленичат пред него, докато той произнасяше своята собствена композиция на брачното слово, използвана неведнъж, откакто двамата с графа бяха дошли в Медния замък.

Когато приключи, Хоукмун се изправи и отново целуна Изелда.

— Грижи се за нея, Боуджентъл — каза той и излезе от стаята, за да си присъедини към своите другари, които вече го очакваха в двора.