Читать «Амулетът на лудия бог» онлайн - страница 85

Тъкмо когато се качваха на конете над замъка легна огромна сянка, придружена от поскърцване и метално дрънчене, което можеше да идва само от орнитоптер на Тъмната империя. Ярък огнен стълб удари в паважа пред копитата на Хоукмуновия кон, животното подскочи уплашено и изпръхтя през разширените си ноздри.

Граф Медни вдигна огнестрела, с който се бе въоръжил за предстоящата битка, прицели се в небето и натисна лоста. Огненочервен пламък се понесе право към летящата машина. Писъкът на пилота отекна в двора на замъка и изведнъж огромните крила замряха във въздуха. Орнитоптерът полетя право надолу, изгуби се от погледите им и откъм склона на хълма долетя оглушителен гръм.

— Ще трябва да разположим огнестрели на някои по-високи места из града — рече замислено граф Медни. — За да отбиваме атаките на орнитоптерите. Хайде, господа — чака ни битка.

Още щом излязоха от портала на замъка и поеха надолу по пътя, те видяха огромната бронирана човешка вълна, която се блъскаше в градските стени, където малочислената Камаргска армия отчаяно отбиваше първия щурм.

Над града се носеха орнитоптери, приличащи на гигантски метални птици, които заливаха улиците с огън, а въздухът бе изпълнен с крясъците на ранените, ревът на огнестрелите и звънтежа на метал. Черен дим се виеше над Еж-Мортес, от покривите на няколко подпалени къщи.

Хоукмун поведе отряда по улиците на града, като прогонваше минувачите с крясък и се насочи право към стените, за да се включи в битката. Зад него бързаха Оладан, д’Аверк и самият граф Медни, за да помогнат на защитниците на града.

Ето че част от градската стена внезапно се срина със страхотен взрив, последван от ликуващи възгласи отвън и Хоукмун препусна към отвора, през който вече нахлуваха зловещите мечи и вълчи маски на войниците от Тъмната империя.

Ала веднага щом зърнаха Хоукмун, гранбретанците се спряха смутени, припомнили си вчерашната сеч. Макар да не притежаваше онази свръхестествена сила, той се възползва от краткото мълчание за да разцепи въздуха със своя боен вик: „Хоукмун! Хоукмун!“ и връхлетя срещу врага, а сабята му се удряше в метал, плът и кости и навсякъде се забиваше до дръжката.

Сражението продължи с нестихваща сила през целия ден, защитниците продължаваха да удържат града, макар че силите им се топяха и когато настъпи нощта и армията на Тъмната империя се отдръпна, не само Хоукмун, но и всички останали знаеха, че следващият ден ще им донесе поражение.

Уморени изкачваха виещия се към замъка път героите на града, потънали в мрачни мисли за безбройните невинни, загинали през този ден и за онези, които предстоеше да загинат утре — ако имаха късмета да умрат.

Изведнъж зад тях се разнесе тропот от галопиращ кон и те се извърнаха, готови да посрещнат поредната атака, но видяха, че към замъка приближава в конник с исполински ръст. Имаше продълговат, покриващ цялото му лице шлем, а бронята му бе изкована от злато и мрамор. Хоукмун свъси вежди.

— Какво ли иска този предател и крадец? — каза той.

Рицаря в Мрамор и Злато дръпна юздите на коня и спря пред тях. Иззад шлема се разнесе познатият дълбок, басов глас.