Читать «Амулетът на лудия бог» онлайн - страница 83

Обладан от силата на Червения амулет, Хоукмун гонеше отстъпващата армия, а от устата му кънтеше триумфален смях. Зад него препускаше граф Медни, страховит в своята златисто-червена броня, от острието му се стичаха ручеи кръв, идеше и Оладан, със захилено космато лице, бляскави очи и пъргава сабя, а по петите им се носеше тържествуващата армия на Камарг, шепа храбреци, които засипваха с подигравки уж всесилната, но отстъпваща гранбретанска мощ.

Но ето, че силата на амулета започна да отслабва и Хоукмун отново почувства предишните си болки, тялото му бе съкрушено от страшната умора, но сега вече това нямаше значение, защото границата, обозначена от съборените кули, бе съвсем близо и нищо не можеше да спре уплашения бяг на противника.

— Днес е велик ден, Хоукмун — извика радостно Оладан.

Граф Медни сбърчи вежди.

— Да — но ще можем ли да удържим победата дълго? Трябва да отстъпим, да се прегрупираме и да намерим подходящо място, защото в открито поле нямаме никакви шансове.

— Прав си — кимна Хоукмун. — Кулите вече ги няма, ще трябва да открием друго подходящо място, където да се укрепим, и мисля че знам къде… — той погледна графа.

— Да, — кимна граф Медни. — Замъкът. — Ще изпратя вест до всички селца и градчета на Камарг да потеглят с колкото могат да носят провизии към Еж-Мортес, където да се скрият зад градските стени…

— Ще можем ли да поберем всички, при подобна продължителна обсада? — попита Хоукмун.

— Ще видим — отвърна графът, докато следеше своята малка армия, която вече бе започнала да се прегрупира. — Но поне ще имат някаква защита, когато войските на Тъмната империя залеят Камарг.

Сълзи блестяха в очите му, когато насочи коня си назад, към замъка.

От своя балкон, в източната част на замъка, Хоукмун наблюдаваше стичащите се към Еж-Мортес тълпи от бежанци, които караха със себе си безчислени глави добитък. Повечето от тях се настаняваха по скамейките на огромния амфитеатър в единия край на града. Войниците също караха провизии, или помагаха на гражданите. Привечер почти цялото население се бе събрало зад градските стени, а къщите бяха претъпкани с обитатели. Хоукмун се молеше да не ги споходи чума, или някоя друга болест, защото тогава щяха да изгубят всякакъв контрол.

Оладан застана до него и посочи с пръст на север.

— Виж — рече той. — Летящи машини.

Хоукмун вдигна глава и зърна на хоризонта огромните орнитоптери на Тъмната империя — сигурен белег, че армията приближаваше насам.

През нощта огньовете на първите пристигнали отреди пламнаха край града.

— Утре — каза Хоукмун, — ще бъде нашата последна битка.

Двамата слязоха в гостната, където Боуджентъл и граф Медни разговаряха оживено. Масата бе отрупана с ястия. Разговарящите вдигнаха глави, за да посрещнат Хоукмун и Оладан.

— Как е д’Аверк? — попита Хоукмун.

— Възвръща си силите — отвърна Боуджентъл. — Има прекрасна физика и каза, че утре би искал да похапне нещо. Разреших му.

В гостната се появи и Изелда.

— Говорих с жените — каза тя. — Всички са се прибрали зад стените. Имаме достатъчно провизии да издържим цяла година, ако започне да колим добитъка…