Читать «Амулетът на лудия бог» онлайн - страница 81

— Хоукмун, сър Оладан, време е да тръгваме. Трябва да се присъединим към битката и да поведем хората ни на победен щурм!

Боуджентъл въздъхна.

— Преди два часа те мислех за мъртъв, а сега искаш да предвождаш войската. Няма да ти стигнат силите, графе.

— Болестта ми бе на духа, а не на тялото и вече съм излекуван! Коне! — викна граф Медни. — Кажи им да приготвят конете, Боуджентъл.

Макар да бе уморен от пътуването, Хоукмун почувства, как се изпълва с енергия, докато крачеше след графа. Той изпрати въздушна целувка на Изелда, спусна се в двора и възседна коня, който вече го очакваше, за да го отведе на бойното поле.

Тримата препуснаха без да щадят конете, насочиха към една тайна пътека в мочурището, край тях се носеха стада от диви коне, а над главите им пърхаха ята необяздени фламинга. Графът махна с облечената си в ръкавица ръка.

— Тази земя заслужава да бъде защитавана. Красотата й трябва да бъде ценена.

Ето, че не след дълго до слуха им достигна шумът от битката. Още малко и полето се ширна пред тях. Графът спря коня и прошепна изумен:

— Невъзможно. Това е краят.

Но беше вярно. Кулите бяха повалени и се бяха превърнали в димящи купчини от разтрошен камънак. Малцината оцелели отстъпваха назад, но продължаваха да се бият храбро.

— С Камарг е свършено — произнесе граф Медни с глас на старец.

Единадесета глава

Завръщането на Рицаря

Един гвардейски поручик ги забеляза и препусна към тях. Ризницата му бе разкъсана, острието на сабята — пречупено, но лицето му грееше от радост.

— Граф Медни! Най-сетне! Елате, сър, време е да поведем хората срещу псетата от Тъмната империя!

Хоукмун видя, че графът се усмихва под мустак, той оголи огромната си сабя и отвърна:

— Добре, поручик. Намерете някой, който да възвести новината, че граф Медни се е завърнал.

Още щом зърнаха графа и яздещия до него Хоукмун войниците нададоха победен възглас и не само не отстъпиха повече нито крачка, но дори и отблъснаха следващия щурм на противника. Графът, следван от Хоукмун и Оладан се втурна в най-горещото място на сражението и размаха сабя, неуязвим за каквито и да било оръжия.

— Отдръпнете се, момчета! — извика той. — Дайте ми възможност да приближа врага!

Пътем графът дръпна от знаменосеца изпокъсаното знаме с неговия герб, развя го високо и пришпори коня си срещу гранбретанците.

Хоукмун се изравни с него и двамата се превърнаха в някаква чудовищна, свръхестествена двойка, единият, със своите пламтящи като огън доспехи, а другият с лъщящата на челото перла, сеещи смърт сред имперската пехота. А когато към тях се присъедини още един войн, нисък и мускулест и с козина по лицето, който раздаваше отсечени удари наляво-надясно, сякаш удряше със светкавица, те заприличаха на митична тройка юнаци и при вида им маскираните гранбретански войни се отдръпваха назад. Хоукмун трескаво диреше с поглед барон Мелиадус и се кълнеше, че този път ще го довърши, но баронът бе изчезнал в дън земя.

Няколко чифта ръце се вкопчиха в седлото му, опитвайки се да го повалят, но той обсипа шлемовете с тежки удари, прониза няколко очни отвърстия и накрая се освободи.