Читать «Градината за удоволствия на Фелипе Сагитариус» онлайн - страница 2

Майкъл Муркок

— Хер Аквилинас. Аз съм Ото фон Бисмарк, началник на Берлинската полиция.

Стиснахме си ръцете. Моята бе раздрусана чак до рамото.

— Какви превратности само, а? — подех аз. — Убийство в градината на човека, който трябва да ни предпазва от убийства.

Лицето му сякаш бе парализирано. Нито едно мускулче не трепваше, освен когато проговорваше, а и тогава се размърдваха само устните му.

— Напълно вярно — отвърна той. — С доста голямо нежелание решихме да се обърнем към вас за помощ. Но мисля, че това е по вашата специалност.

— Може би. Тялото още ли е тук?

— В кухнята е. Аутопсията бе извършена там. Научихте ли за хартиените бели дробове?

— Научих. А сега, ако правилно съм разбрал, през изминалата нощ не сте чули нищо.

— О, не. Чух нещо — лая на моите овчарки. Един от прислужниците излезе да провери, но не откри нищо.

— По кое време беше това?

— Време?

— Колко часа показваше часовникът?

— Около два през нощта.

— Как беше намерено тялото?

— Открил го е градинарят, към десет сутринта.

— Добре, ще огледам тялото и после ще разпитам градинаря.

Той ме заведе в кухнята. Един от прозорците бе широко разтворен към обраслата с разноцветни храсти градина, от която в стаята нахлуваше упойващ аромат. Почувствах, че ми призлява. Обърнах се и погледнах трупа, проснат върху кухненската маса и покрит с чаршаф.

Дръпнах чаршафа. Трупът бе съвсем гол. Принадлежеше на възрастен, но обгорял от слънцето непознат мъж. Главата му беше голяма, с масивни черни мустаци. По шията личаха белези от удушване. Китките, лактите и коленете бяха отекли, което ме навеждаше на мисълта, че жертвата е била вързана преди убийството. Вертикалната линия на набързо поставения след аутопсията шев пресичаше гръдния кош на жертвата.

— А дрехите? — попитах аз.

Бисмарк кимна с глава към креслото зад масата.

— Там е всичко, което намерихме — каза той.

Най-отгоре бяха поставени сгънати чифт хартиени бели дробове, малко поизносени. Основният проблем при белите дробове за еднократна употреба е необходимостта от честа замяна, но затова пък при използването им отпада рискът от белодробни заболявания, дори при интензивно пушене. Това бе скъпа процедура. Особено в Рим, където, за разлика от останалите европейски градове-държави, нямаше изградена осигурителна белодробна служба за присаждане на полиетиленови бели дробове, които бяха много по-устойчиви от хартиените.

Под креслото се въргаляха стар ръчен часовник и чифт червени обувки с дълги извити върхове. Повдигнах една от обувките. Ориенталска ръчна изработка. Погледнах часовника. Тежък, ръждясал, руски. Каишката беше нова, кожена и с надпис „Произведено в Англия“.

— Разбирам защо са ме повикали — казах аз.

— Да, има някои определени анахронизми — съгласи се Бисмарк.

— Мога ли да говоря с градинаря, който го е открил?

Бисмарк се приближи към прозореца и извика:

— Филипе!

Висок мъж с бледо изпито лице и черна коса дръпна завесата на градинския прозорец и погледна в кухнята. В ръката си държеше елегантна лейка. Носеше тъмнозелена риза с висока яка и панталони в същия цвят.