Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 7

Имаше уморен израз.

Той се облегна на тоягата и се втренчи в Глогауър.

Глогауър се загледа на свой ред в него, силно впечатлен от неговата изключителна физика.

Новодошлия заговори с дълбок глас, но твърде бързо за да може Глогауър да го разбере. Карл поклати глава.

— Говори — по-бавно… — каза той.

Големия човек приклекна до него.

— Ти кой си?

Глогауър се поколеба. Очевидно не можеше да каже истината на този човек. Всъщност, той бе подготвил предварително някаква подходяща история, но тя не отговаряше на ситуацията, в която се намираше, защото не бе очаквал да бъде открит толкова бързо. Беше се надявал да се приземи потайно и да се облече като пътешественик от Сирия, като разчиташе че различията в местния диалект ще бъдат достатъчно обяснение за езиковите му пропуски.

— Откъде идваш? — попита човекът търпеливо.

Глогауър отговори предпазливо.

— Аз съм от север.

— От север. Не от Египет? — той загледа Глогауър очаквателно, почти с надежда. Глогауър реши да се съгласи с това предположение като го поразкраси допълнително, за да избегне по нататъшни усложнения.

— Идвам от Египет… две години вече — каза той.

Големият човек кимна, вероятно задоволен.

— Значи ти си от Египет. Така си и мислехме. И очевидно си магeсник, с тези странни дрехи и твоята желязна колесница теглена от духове. Добре. Казаха ми, че името ти е Исус и че си от Назарет.

Очевидно човекът бе помислил,че Исус е истинското име на Глогауър.

Карл се усмихна и поклати глава.

— Аз търся Исус, Назарянина — каза той.

Човекът изглеждаше разочарован.

— Тогава, кое е името ти?

Глогауър бе обмислял вече този въпрос. Знаеше, че името му ще се стори доста странно на хората от Библейските времена и затова бе решил да използва малкото име на баща си.

— Името ми е Емануил — каза той на човека.

— Емануил… — събеседникът му кимна доволен. Той потърка устни с върха на малкия си пръст и се загледа в земята. — Емануил… да…

Глогауър беше озадачен. Струваше му се, че го бъркат с някой друг, някой когото очакват и че с отговорите си ги е накарал да мислят, че той, Глогауър, е този човек. Зачуди се, дали изборът на това име бе удачен при тези обстоятелства, защото на eврейски Емануил означаваше „Бог с нас“ и почти сигурно бе, че има някакво мистично значение за този човек.

Глогауър усети притеснение. Не си бе представял нещата така, бе се подготвил той да задава въпросите и никак не му харесваше сегашното положение. Докато не се подобри общото му състояние не можеше да напусне това място, нито пък да разгневи човекът, който го разпитваше. Поне, помисли си той, не са враждебно настроени към него.

Но какво ли очакваше от него?

— Помъчете се, да се концентрирате върху работата си, Глогауър.

— Вие сте мечтател, Глогауър. Умът ви непрестанно кръжи в облаците. Сега…