Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 9
Майкъл Муркок
— Ти вдъхновяваш народа да освободи земята си от римляните, нали? — попита Карл.
— Да — от римляните и тяхното изчадие — Ирод.
— И кого ти би поставил на негово място?
— Законния цар на Юдея!
— И кой е той?
Йоан се намръщи и му хвърли смразяващ, кос поглед.
— Адонай ще ни каже. Той ще изпрати знамение, когато законния цар се яви.
— Знаеш ли какво ще бъде това знамение?
— Ще разбера, когато дойде.
— Значи има пророчество?
— Да, има…
Приписването на този революционен план на Адонай (едно от имената на Йехова, което означава Бог) изглеждаше на Глогауър просто начин да му се придаде допълнителна тежест. Във време, в което политиката и религията са били неразривно свързани, предаването на свръхестествен характер на политическите намерения е било необходимо условие за успешния им завършек.
Всъщност, помисли си Глогауър, напълно вероятно бе Иоан наистина да вярва, че е проводник на божията воля, защото по същото време от другата страна на Средиземно море гърците продължаваха да спорят за природата на вдъхновението — дали произлиза от Човека или е дело на Божията ръка.
Това, че Иоан го възприе като египетски магьосник не учудваше кой знае колко Глогауър. Обстоятелствата на неговото пристигане трябва да са изглеждали изключително чудати и в същото време — приемливи за хора жадно търсещи потвърждение на вярата си в такива събития.
Иоан се обърна към изхода.
— Трябва да размишлявам — каза той. — Трябва да се моля. Ще останеш тук докато получа напътствие.
Той се отдалечи забързано.
Глогауър се отпусна обратно на мократа слама. По някакъв начин появата му бе преплетена с надеждите на Иоан, или поне Кръстителя се опитваше да помири тази поява с вярата си, да я обясни може би в светлината на Библейските пророчества, и т.н.т. Глогауър се почувства напълно безпомощен. Как ще го използва Кръстителя? Дали няма да реши най-накрая, че той е пратеник на злото и да го убие? Или може би ще реши, че е пророк и ще поиска от него знамения, на които той не е способен?
Глогауър въздъхна и протегна немощна ръка към отсрещната стена. Ръката му се опря в камък. Пещерата бе изсечена в скала. Това предполагаше, че Иоан и хората му вероятно се крият — издирвани като бунтовници от римляните и войните на Ирод. И че той също е в опасност — ако скривалището им бъде разкрито.
Въздухът в пещерата бе изненадващо влажен.
Навън вероятно беше много горещо.
Карл Глогауъл задряма.
Още първата вечер след пристигането им в лагера почти пълна бака с врял чай се бе преобърнала върху краката му. Почувства ужасна болка, и двата му крака почти мигновено се покриха с мехури.
— Бъди мъж, Глогауър! — каза червендалестия мистър Патрик, ръководителят на лагера. — Бъди мъж!
Опитваше се да не плаче докато го превързваха несръчно с лейкопласт върху памука.
Спалният му чувал бе точно до един мравуняк. Напъха се в него докато другите деца още играеха.
