Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 5

Плачеше. Беше на седем.

ВТОРА ГЛАВА

В ония дни дойде Иоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се понеже наближи небесното царство.Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исаия, който казва: „Гласът на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа. Прави направете пътеките за него.“ А тоя Иоан носеше облекло от камилска козина, и кожен пояс около кръста си,а храната му беше акриди и див мед. Тогава излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Иорданска околност, и се кръщаваха от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.

(Матея 3: 1–6)

Миеха го.

Усети, че по тялото му се стича студена вода и задиша тежко. Бяха съблекли защитния му костюм и гърдите му бяха увити с дебела превръзка от овча кожа пристегната с ремъци.

Болката бе понамаляла, но се чувстваше отпаднал и го обливаха топли вълни. Душевното объркване от седмиците преди да влезе в Машината на Времето, самото пътуване, а сега и треската затрудняваха способността му да възприеме това, което ставаше около него. Всичко бе като сън. Все още не можеше наистина да повярва в Машината на Времето. Може би просто се бе дрогирал? Никога не бе възприемал реалността като нещо кой знае колко истинно и само благодарение на определени инстинкти се бе запазил жив и здрав през младежките години. И все пак, водата която се стичаше по него, допира на овчите кожи до ребрата му, сламата под него — всичко това бе по свой начин по-реално отколкото целия му предишен живот от детството до този миг.

* * *

Лежеше в някаква сграда или, може би пещера — твърде мрачно бе за да може да каже със сигурност, върху подгизнала от вода слама. Двама мъже със сандали и препаски го поливаха с вода от глинени делви. Единия бе заметнат през раменете с парче плат.

Двамата имаха мургави семитски черти, големи тъмни очи и гъсти бради. Лицата им бяха безизразни, даже когато поспираха под втренчения му поглед. Тогава го разглеждаха внимателно, придържайки делвите с вода към косматите си гърди. Глогауър имаше добри познания по античен писмен арамейски, но не беше сигурен в способността си да говори езика и да бъде разбиран. Реши, че ще е по-добре да опита първо на английски. Доста смешна ситуация би се получила ако не се е преместил във времето и се опитва да разговаря със съвременни израилтяни и араби на някакъв древен език.

Заговори с отпаднал глас:

— Говорите ли английски?

Единия от мъжете се намръщи, а другия, с платнената наметка, се усмихна и проговори няколко думи на своя приятел. Онзи отвърна мрачно.

На Глогауър му се стори, че разпознава някои от думите и той също се усмихна. Беше почти сигурен. Зачуди се ще може ли да състави изречение, което да бъде разбрано.

Изкашля се. Облиза устни.

— Къде — намира — това място? — запита хрипливо.

Сега и двамата се намръщиха, поклатиха глави и оставиха съдовете с вода на земята.

Усещайки, че губи сили Глогауър продължи бързо:

— Аз — търся — Назарянина — Исус…

— Назарянина. Исус — повтори по-високият, но изглежда тези думи не му говореха нищо. Той сви рамене.