Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 6

Другият обаче, повтори само думата Назарянина, произнасяйки я бавно, сякаш имаше някакво особено значение за него. Той промърмори няколко думи на своя другар, след което се отдръпна извън полезрението на Глогауър.

Карл се опита да седне и направи знак на човека до него, който го загледа с нарастващо изумление.

— Колко — година, — каза Глогауър бавно — от управление — на римски император?

Осъзна, че е задал доста объркващ въпрос. Христос бе разпънат на петнадесетата година от управлението на Тиверий и това го бе накарало да пита по този начин. Опита се да се изрази по-добре.

— Колко — година — Тиверий управлява?

— Тиверий! — човекът се намръщи.

Глогауър бе доловил акцента и този път се постара да го имитира по-добре:

— Тиверий. Римският император. От колко години управлява?

— От колко? — човекът поклати глава. — Аз не зная.

Поне, помисли си Глогауър, този път успя да ме разбере. Шестте месеца, през които бе изучавал арамейски в Британския музей се оказаха от полза, в края на краищата. Този език бе различен — може би с две хиляди години по-млад и носещ много общи черти с еврейския, но бе удивително лесно да се общува на него. Спомняше си колко странно се чувстваше, когато не срещна обичайните трудности при изучаването на езика. Един от неговите изкукали приятели подхвърли, че се дължи на родовата му памет. Имаше моменти, в които бе почти убеден в правотата на тези твърдения.

— Къде е това място? — попита той.

Човекът погледна изненадано.

— Е, това е пустинята, — отвърна той. — Пустинята отвъд Макаерус. Ти не знаеше ли?

В Библейските времена Макаерус е бил голям град разположен на югозапад от Eрусалим, от другата страна на Мъртво море. Бил е построен в подножието на планина, охраняван от великолепен дворец-крепост, който вдигнал Ирод Антипа. Глогауър отново почувства прилив на сили. Много малко хора от двайсети век биха познали името Макаерус, още повече да го използват като отправна точка.

Вече нямаше почти никакво съмнение, че е в миналото, някъде по време на управлението на Тиверий, освен ако човекът с който разговаряше не бе пълен невежа, нямащ си и представа кой е Тиверий.

Но дали не бе пропуснал разпятието? Дали не бе дошъл в друго време?

Ако е така, тогава какво ще прави? Машината на Времето е повредена, може би непоправимо.

Отпусна се обратно на носилката и затвори очи, докато познатото чувство на безнадеждност започна да го завладява отново.

За първи път направи опит да се самоубие на петнадесет. Завърза жица за една закачалка на стената на съблекалнята в училище. Постави примката около врата си и скочи от една пейка.

Закачалката се откъсна от стената посипвайки го с душ от мазилка. Вратът го боля почти до вечерта.

Другият се връщаше, водейки още някого със себе си. Шумът от тракащите по камъните сандали се стори на Глогауър неимоверно силен.

Вдигна глава към новодошлия.

Беше едър мъжага и се придвижваше в мрака като котка. Очите му бяха кафяви, огромни и пронизващи. Кожата му бе обгоряла от слънцето, а мускулестите му ръце — покрити с косми. Козя кожа обгръщаше масивния му гръден кош и достигаше до средата на бедрата му. В лявата си ръка държеше дебела тояга. Черни къдрици се спускаха от двете страни на лицето му, червени устни прозираха под гъстата, стигаща до средата на гърдите му брада.