Читать «Застигнати от викинги» онлайн - страница 6

— Два. — примляска Питър. — Плюс още три в прохода, на разстояние от по един километър. Мей — каза той замечтано — защо не ми кажеш…

— Шшшт! — постави пръст върху устните му. — Не започвай пак. Дори аз самата не искам да знам. Освен това, ако Михаил чуе, ще те завърже на някое дърво с главата надолу.

— Но когато всичко свърши, ти ще ми кажеш къде си нали?

— И ще си имаме много деца. — допълни тя. — Само наши.

— Съвсем истински…

Луната се спря за един кратък миг да ги послуша и се завтече нагоре, за да разкаже на звездите какво беше чула. Тил се тръшна до огъня и започна да развързва обувките си.

— Чухте ли какво се е случило днес следобяд?

— Не. — отсече Питър. — Какво?

— Реката потекла нагоре. — каза Тил и захвърли единия си чипик.

— Копелета! — изсъска Питър през стиснати зъби.

— Все още не знаем до каква степен контролират Матрицата. Михаил постави съгледвачи на няколко поста около лагера. — изсумтя Тил. — Тази нощ ще бъде трудна.

— Какво толкова е станало? — недоумяваше Мей.

— Вирусите са се докопали до базовия запис на Матрицата и могат да изменят реалността както си пожелаят. — обясни Питър. — Могат да я свият, а после да я разтеглят. Могат да я извият на осморка, ако поискат…

— И да ни изловят. — допълни кисело Тил, прогонвайки една светулка.

— Отивам да се поразходя. — не издържа Мей и стана.

Луната се скри уплашено зад кълбо облаци.

* * *

— Кажи ми синко, как го направи?

— Не знам. — сви рамене Дийн. — Помислих си колко хубаво ще бъде ако този вирус изчезне и го сграбчих. Правя го и толкова.

Михаил почеса плешивото си теме и погледна към другите двама. Приличаха му на хора, които са дали обет за мълчание.

— И тогава реката потече нагоре, така ли?

— Да. — кимна Дийн. — Винаги става така, когато убия вирус. Реалността се размества.

— Когато убия вирус… — ухили се. — Шантава работа. Колко вируса си убил досега?

— Не съм ги броил — призна Дийн. — От Топика насам, сигурно има стотина. Нелим ми забранява да го правя често. — Дийн се надигна на пръсти и зашепна в ухото му. — Той се насира от страх при думата вирус. — Дийн се изкикоти шумно. — Предпочита да ги избягваме.

— Аз също синко. — закашля се Михаил. — Аз също. Елате да ви запозная с другите. А докато стигнем, искам да ви разкажа една история. Спрете ме, ако ви доскучае.

През 2055 година — започна тихо Михаил. — Ню Текнолоджис излезли на пазара с продукт на име Вирчуъл Уърлд 1.0. Той не предизвикал особен фурор, тъй като бил възприеман от обществеността като осъвременен вариант на съществуващите тогава игри с каквито пазарът изобилствал. Макар и да не дебютирала с този продукт, фирмата се оказала в сериозно финансово затруднение, когато станало въпрос за световна реклама. А продуктът наистина си го бивало. Това не останало незабелязано от големите фирми. Кламтек се оказали най-предвидливи и купили правата върху Вирчуъл Уърлд (с което изкарали екипа на Ню Текнолоджис в пенсия), а когато дошла голямата криза, те излезли на пазара с вече доста модернизирана версия на продукта и обявили сезона на големия лов. Приблизително тогава по поръчка на Кламтек изобретили Хранопровода. Можете ли да си представите човек, който се блъска 8 часа в мините и след това се скита до изнемога по безлюдните улици, защото в къщи го чака четиричленно гладно семейсво, като не броим и петия неизменно присъстващ — Мизерията?