Читать «В дробовете на ада» онлайн - страница 20

Огромният възел вече бе погълнал изцяло телата на ноидите и сега представляваше полупрозрачна сиво-синя пихтиеста маса, която се раздуваше и пулсираше. Бе започнал да се замъглява и от вътрешността вече се дочуваха приглушени шумове. Бе нещо като стържене, но не като това на метал о метал, наподобяваше ръмжене на изплашен хищник. Звукът постепенно започна да се усилва, а към него се добави и едно „ТУП-ТУП-ТУП…“ Хората се разтичаха напосоки с всички сили. Само Грийн остана на мястото си, не можещ да откъсне поглед от причудливото видение. Възелът изведнъж престана да пулсира. Чу се някакво свистене, като това на изстрелян покрай ухото ти куршум, отвори се някаква дюза от повърхността на възела и започна да бълва газ. Милов го разпозна — бе онзи жълтеникав газ от повърхността на хълма. Този път бе с по-различен състав. Миг по-късно той потъна в черен като катран кладенец.

Тялото на Грийн се сви, крайниците му изтръпнаха. Той започна да се плъзга назад, като че ли някаква груба сила го бе сграбчила и го заставяше да се махне оттам. Той падна по очи и се свлече назад. Там другарите му вече ги нямаше.

Възелът в това време се сви рязко, сякаш се беше всмукал от само себе си. Беше невероятно. Огромният куп, пулсираща маса се бе свила до размерите на човешки юмрук. Остана така не повече от пет или шест секунди, след което се взриви. И експлозията бе стотици пъти по-мощна от първата.

— Но това е абсурдно! — изкрещя Райкър. — Не може цяла планина да се взриви от само себе си. — като че ли образът на мониторите можеше да се повлияе от възраженията му. Скални отломки се въргаляха на няколко километра от пределите на терена. Останките от хълма бяха обвити от огромно прашно кълбо.

— Настоявам за независима експертиза. Всичко е документирано, документирано е. — крещеше той приковал пръст в един от мониторите. — Не могат да бъдат използвани оръжия за масово поразяване, това противоречи на правилника.