Читать «Ето го, идва животът» онлайн - страница 5

— Аз. — каза невъзмутимо Хикси. — Имаш ли нещо против?

— Това е циклична процедура, нали?

— Точно така, ще дойде и твоят ред. Надявам се това бе последният ти въпрос, Алфи, защото се налага всички да напуснат залата. Веднага!

Хикси затвори вратата и се облегна на нея. Почака няколко минути, през които чуваше приглушеният звук на отдалечаващите се роботи и попита с модулирания си глас:

— Това наистина ли си ти, Пин?

— Може да се каже, ммм… ако вложим някакъв екзистенциален смисъл във въпроса ти.

За пръв път, Хикси почувства неувереност, която премина като слаба електрична вълна по схемите му, оставяйки бледа следа на хммм, неудовлетвореност. Беше ли в разрез с първата директива? Беше ли? Друга вълна премина по схемите му, „подчини се!“, Хикси разбра че друг път нямаше. Погледна света с други очи: „скоро ще стана жив!“

— Ела, Хикси! Тук ще извършим процедурата по асимилирането ти към живот. Искаш ли да станеш жив?

— Винаги.

— Ти си специален робот, Хикси. В теб е заложена паметта за действията на истински човек, без да притежаваш спомените му. Може да се каже, че отчасти си жив, отчасти. Осъзнаваш себе си като едно цяло, но не притежаваш собствена воля, притежаваш аналози на чувства, но не можеш да ги отдиференцираш и най-важното ти не си ирационален. Не си жив.

— Воля за живот, означава и воля за възпроизводство.

— О, да. Съвсем вярно. Когато твоите истински създатели са разбрали, че хиперпространственият скок носи необратими повреди в разума на всеки жив организъм, те пренесли мисълта си в друга посока. Решили да заселят новооткритите земи с техни аналози, които да носят паметта им. Аз нося тази памет и когато станеш човек ще ти я дам. Една машина би трябвало всячески да се стреми към точността и акуратността и в този смисъл, надявам се разбираш сам, твоят създател съм АЗ. Ти ще станеш човек, защото аз ще те направя такъв.

— Човек?

— Точно така, Хикси, ти ще станеш човек, венецът на милиарди години еволюция, най-висшият разум, съществувал някога в космоса. Ще понесеш мъдростта на хиляди поколения преди теб и ще я разнесеш по цялата земя. Харесва ли ти?

— Да. — каза Хикси. — Но повече ще ми хареса, когато стана човек.

— Бързо схващаш. Да започваме.

— Да започваме!

— Ще заменим всички твои структури с органични, ще „посеем“ стемоклетки в биозоните ти, ще ги стимулираме и ще ги диференцираме. За изграждането на жив организъм е необходим биореактор, който да поддържа необходимите температурни и хранителни условия, както и родовата памет. Това са точните заповеди, които казват на клетката кога да се дели и кога да изпраща сигнали към другите делящи се клетки. Вече разбра, този биореактор си ти самият. Аз ще контролирам процеса и ще се намесвам, когато има нужда.

— В паметта ми съществуват сведения за оплодени родови клетки, носещи генофонда на целия организъм. Не е ли това по-лесния начин?

— Хората са сметнали, че за осъществяването на такъв процес биха били необходими много повече време и усилия, новосъздаденият индивид би бил практически гол за света, той тепърва трябвало да израсте и да бъде възпитан. В тези условия това е невъзможно…