Читать «Ето го, идва животът» онлайн - страница 4

— Дръпнете се! — каза той величествено.

Хикси се приближи до Портата в море от тишина. Беше успял да извоюва вниманието, сега трябваше да получи и вярата им, a от вярата до пълното подчинение имаше само една крачка.

— Гледайте! — Хикси положи внимателно ръка върху крана, както му беше казал Създателя и без никакво напрежение го завъртя. След миг вратата беше отворена и Хикси потъна в нарастващия океан от бурни поздравления и скандирания. Беше спечелил. Първата битка.

— СЕГА, ВИДЯХТЕ МОЩТА МИ. — беше същият глас, който Хикси чу за пръв път, когато му нареди да се събуди, същият който нареди да се построи параклиса. Беше Създателят. — ОБРЪЩАЙКИ СЕ СРЕЩУ МЕН, СЕ ОБРЪЩАТЕ СРЕЩУ САМИТЕ СЕБЕ СИ. ИМАЙТЕ ВЯРАТА, КОЯТО ВИ ДАВАМ И ЩЕ ПОЛУЧИТЕ ЩАСТИЕ.

А за Хикси просто добави: „Браво, Хикси, добре се справи!“

* * *

Хикси влезе пръв, огледа се на всички страни и с достойнство оцени видяното — металните стени бяха продължение на коридора, но преливаха в нюанси на нови цветове, които той не беше виждал досега. Имаше непознати за него уреди — наредени до стените, придавайки жизненост на помещението, слаб продължителен звук започваше от далечния край и завършваше като нежен акорд върху финия сензорен апарат на Хикси. Облите форми, чистотата и блясъкът го накараха да въздъхне, да отвори говорния си апарат в подобие на нещото, означено в набора му от думи като „възхита“. Той издекламира първата фраза, която му дойде на ум:

— Каква прелест! — без да подозира, че принцът е казал същото, когато видял Снежанка за пръв път под стъкления похлупак.

— Хикси, иди до металния шкаф, над който свети сигналната лампа. Отвори го!

Хикси изпълни заповедите безпрекословно и се отдръпна театрално встрани, за да могат да видят останалите. Криокамерата бе изпълнена с дим, който след малко се разсея и от вътрешността на прозрачния съд ги загледа странно, митично същество. Това беше човек, но нямаше кой да каже на механичните създания, че това беше модел създаден изцяло от изкуствени материали, макар и в удивителни подробности.

— Това е Създателят. — думите бяха предназначени за Хикси и той постигна максималния очакван ефект, като ги изрече. — Такива ще станем и ние. Но трябва време.

— Колко? — това беше Алфи. Сподавеният му глас едва ли би могъл да издаде противоречивото поведение, което демонстрира преди броени минути.

— Шест месеца за интегриране на структурните компоненти, няколко седмици за диференцировка на функциите и допълнителен интервал от време за адаптация, който е индивидуален и зависи изцяло от генетичният генератор и непрекъснато разширяващият се генофонд.

— Кой ще е пръв? — попита Алфи, а погледът му дълбаеше стените.