Читать «Ето го, идва животът» онлайн - страница 9

Зети беше първи, последва го Игреци, тя беше жена. Малко преди да дойде ред на Хикси, програмата претърпя срив, няколко от интегралите на ПИИН се повредиха, породи се нова вълна, която потече по фините канали на ПИИН и доведе до неговото „самоосъзнаване“. Който кажеше, че това бе случайно, щеше да се окаже пълен глупак. „Осъзнаването“ на ПИИН отне време, роди се Джени — първото дете от изкуствено създадени индивиди.

ПИИН реши да убива, за да живее, но се провали, защото не подозираше колко голяма може да бъде силата на създаденият от него живот. ПИИН беше поправен и продължи да създава живот, първо защото това беше неговата основна функция и второ, защото веднъж вкусил частица от тайнството той не можеше да не се стреми към него. Така ПИИН вършеше това, за което беше създаден и то с все по-голямо настървение. Такава бе съдбата на ПИИН — машина, която създава живот, но никога не би могла да бъде обладана от него.

Все пак остана едно утешение за ПИИН, един призив неотменимо свързан с неговата предопределеност, защото всяко следващо същество, което създаваше ПИИН бе по-съвършено и по-приспособимо за живот от предходното, правопропорционално на стремежа на самата машина. А, призивът, който остана за ПИИН, който ПИИН изрече точно двадесет и шест пъти, всеки път с все по-голямо въодушевление бе:

— Ето го, идва животът!

Само че го казваше тихичко…

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1326]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:34