Читать «Ето го, идва животът» онлайн - страница 2

Хикси не знаеше кога е била построена.

Нито пък защо.

Хикси имаше понятие от доста неща, достатъчно да се нарече умен и дори да заеме ръководна роля сред останалите от линията. Въпреки това той си оставаше подчинен на Създателя и изпълняваше всички негови заповеди — между тях двамата съществуваше някаква неразривна връзка, чието прекъсване би означавало смърт за Хикси. Той го знаеше.

— Готово, Хикси. Можеш да дойдеш.

Хикси пристъпи смутено в параклиса, заобиколи иконостаса и погледна към малките кутийки на енергопреносителите. От вътрешността им се излъчваше мека светлина. Хикси промълви едно учудено „Ах“ и остана на мястото си.

— Приближи се, Хикси. — подкани го Пин.

— Добре.

— Вземи един от енергопреносителите и го доближи до главата си. Там ще намериш малък отвор, където да го поставиш.

Хикси извърши всичко без колебание. Малката светеща кутийка беше обла от едната страна, а от другата леко конвексна, имаше куплунг, който без проблем се помести в посочения от Създателя отвор. Хикси шумно въздъхна.

— Е, Хикси, как се чувстваш?

— Чувствам нов прилив на сили. Аз съм нов. Теб ли чувствам?

— Точно така, Хикси. Дадох ти част от мен и искам да ми отвърнеш със същото. Готов ли си да го направиш?

— Да, Пин. Готов съм.

— А, другите?

— Те също.

— Добре. Сега ще ти кажа какъв е планът оттук насетне.

И Създателят заговори. Хикси не изпусна нито една дума от плана.

* * *

— О’кей, момчета! Дръпнете се встрани! — Хикси говореше уверено и се чувстваше така. Мощта преливаше от цялото му тяло, ръцете му тръпнеха и погледът му възбудено подскачаше. Бяха стигнали до Забранената Порта, Хикси бе казал, че ще я отвори.

— Давай, Хикси. Отвори Портата! — разнесоха се разпалени гласове.

— Ами забраната? — избърбори притеснено някой от дълбочината на коридора. — Какво ще стане, ако Хикси го направи и Създателя се разгневи?

— Не, това не може да се случи, Хикси носи Създателя в себе си!

Хикси слушаше доволно и изучаваше реакциите на своите хора. „Намесваш се само в краен случай“ — бе казал Той. — „Ако ти не успееш да ги усмириш, тогава ще действам аз. Само в краен случай, краен случай…“