Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 91
Мариан Кийс
— Става дума за „Любовта и фереджето“. Надявам се, че не е прекалено късно. Бих искала да направя предложение.
— Да не си се объркала, Олив? Ти вече направи оферта. Смях се, помниш ли?
— Искам да я увелича.
— С колко?
— На шестстотин хиляди.
— Какво? Какво става, Олив? — Как успя да уредиш да ти одобрят петстотин и петдесет хиляди за три часа?
— Не прецених стойността на книгата. Сгреших.
Тогава Джоджо схвана. Олив се беше надявала, че никой друг няма да прояви интерес и е искала да мине евтино. Малко самообладание! Но какво от това? Всичко започва отново! Слава Богу.
— Пак ще ти се обадя тогава.
— Таня, получих предложения, по-високи от твоето.
— С колко по-високи?
— Знаеш, че нямам право да казвам…
— Джоджо!
— Шест.
— Добре. Седем.
— Благодаря. Пак ще се чуем.
— Олив? Имам предложение, по-високо от твоето.
— Колко по-високо?
— Знаеш, че не мога да ти кажа…
— Колко?
— Седем.
— Тогава осем.
— Таня, получихме нова оферта.
— Трябва ми малко време. Нямам право да вдигам повече.
— Кога ще ми се обадиш?
— Скоро.
— Джоджо, Олив е. Книгата моя ли е?
— Очаквам обаждане от друга заинтересована страна.
— Трябва скоро да разбера.
— Разбрах те.
— Таня, принудена съм да те помоля да побързаш.
— Извинявай, Джоджо, опитваме се да се свържем с издателя. Трябва той да одобри по-голяма сума, но е с яхтата си някъде из Карибите.
— Колко скоро ще ми се обадите?
— Ще опитам до края на работния ден.
— Олив, обажда се Джоджо, ще ме изчакаш ли до утре сутринта?
— Ами, не знам…
— Моля те, Олив. Стари приятели сме.
— Добре.
— Таня?
— Джоджо! Виж, извинявай, че не ти се обадих вчера. Все още не мога да се свържа с него.
— Съжалявам, Таня, но другата страна наистина ме притиска.
— Дай ми време поне до следобед. Моля те, Джоджо, отдавна се познаваме.
— Джоджо?
— Таня?
— Деветстотин!
— Олив?
— Джоджо?
— Най-високата сума е деветстотин.
— По дяволите! Мислех, че е моя. За да вдигна още, ще трябва да задвижа машината да одобрят нова сума.
— Кога можеш да ми се обадиш?
— Скоро.
— Джоджо, Беки се обажда. По обяд заспах и сънувах, че всичките ми зъби са изпопадали. Какво значи това? Страх от нещо? Обвързване? Смърт?
— Страх, че ще ти изпопадат всичките зъби. Трябва да затварям, Бекс.
— Джоджо, Таня е.
— Още чакам да се обадят другите.
— Известно ти е, че трябва да знам. Деветстотин е огромна сума и знам, че Олив Лиди е другият редактор…
— Защо мислиш така?
— Носи се слух. Тя няма да предложи нищо повече без разрешение. Там са абсолютни нещастници. (Таня беше съкратена от „Садърн Крос“ след един горчив неуспех. Не им беше простила.)
— Моля те, Таня, ще можеш ли да ме изчакаш до ранния следобед? Два и тридесет и после се оттеглям.
— Олив, Джоджо е на телефона.
— Виж, извинявай имаме спешна среща този следобед с директора по продажбите и рекламата. Ще ти се обадя, щом свършим.
— Не можете ли да проведете срещата малко по-скоро. Наистина ме натискат…
— Не. На директора по продажбите ще му махат сраснал се нокът на крака тази сутрин, от месеци чака да го приемат, и операцията няма да свърши до дванадесет и тридесет. След което веднага пристига. Моля те, Джоджо, както ти каза вчера, стари приятели сме…
