Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 90
Мариан Кийс
Патриша Евънс — помисли си тя и сякаш изведнъж й просветна. Бих могла отново да опитам с нея. Може да не предложи толкова, колкото преди, но все пак да участва. Нещо трябва да съживи проклетия търг.
Изведнъж я обзе луда надежда и три пъти непохватно се опита да отвори тефтера си с телефонните номера. Докато телефонът звънне, изрепетира разговора. Щеше да бъде небрежна и дружелюбна. Здравей, Патси — щеше да каже, — реших да ти напомня, че днес е търгът за „Любовта и фереджето“. Няма нужда да споменава офертата от един милион и гнева на Патриша, когато я отхвърлиха.
През годините се беше научила, че ако се държиш, сякаш нещата вървят по определен начин, понякога успяваш да заблудиш хората да играят по свирката ти.
Но Патриша я нямаше. Би могла да бъде на всевъзможни места — на съвещание, на зъболекар, в тоалетната, но параноята беше по петите на Джоджо и тя си представяше как Патриша нарежда на помощничката си: „Кажи й, че съм умряла.“
Джоджо затвори телефона и се опита да си даде ясна сметка за ситуацията.Четири хиляди и петстотин бяха феноменална сума; тя завинаги можеше да промени живота на Нейтън.
Но тя можеше да му спечели много повече — и колкото по-висок е авансът, толкова по-висок е бюджетът за маркетинг и реклама, защото издателите се стремяха да си върнат аванса.
И това ужасно чувство на загуба не беше свързано само с парите. Тя просто се прекара. Толкова беше сигурна в тази книга, така уверена, че ще счупи рекордите, че заложи кариерата си на нея. Ужасна мисъл. Без да го осъзнава, това навярно беше най-големият шанс, който някога е имала, и тя го бе пропиляла. Какво си е въобразявала?
Ами ако това съсипе изгледите й да стане съдружник? Ами ако Ричи Гант получи по-добри шансове? Той беше дошъл в „Липмън Хай“ само преди осем месеца, а Джоджо работеше в агенцията от две години и половина. Но не беше успяла…
Паниката я обгръщаше и заплашваше да я задуши, затова се опита да си внуши да мисли разумно. Никой не е умрял, никой няма да пострада. Всички някой ден ще умрем и нищо няма да има смисъл. И любимата аксиома на губещия: Бог дал, Бог взел.
Но не беше приятно да губиш и, още по-зле, когато се разчуе… Ще се опита да го покрие — ако Ричи Гант разбере, клюките няма да имат край.
Манодж влезе и погледна лицето й.
— О, не.
— Всъщност, да.
— Кажи ми.
— Не сега. Излизам да купя нещо.
— Какво?
— Каквото и да е.
Глава 31
Джоджо почти си купи кофа за банята. Беше синя, пластмасова, с изрисувани делфинчета, но когато я взе и се нареди на касата, изгуби желание.
Тръгна бавно към кабинета си, където изяде една солена кифла с шунка и сирене, безнадеждно наблюдавайки как трохите се ронят и падат на бюрото й.
Когато Манодж позвъни, че я търсят на телефона, сърцето почти щеше да изскочи от гърдите й — възможно ли бе да е Патриша Евънс?
— Олив Лиди е на първа линия.
— Има само една линия.
— И какво? Това не значи, че тя не е на първа линия.
Джоджо въздъхна тежко.
— Свържи ме.
— Олив? С какво мога да ти бъда полезна? Да не искаш да прибавиш още една петачка към офертата си?