Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 92
Мариан Кийс
— Да, зная, но трябва да решавате бързо. Иначе ще трябва да я дам на другата страна.
— Това е оная кучка Таня Тийл, нали? Хич не я слушай, тя няма кураж да се откаже.
— Виж сега…
— До три и тридесет. Ще ти се обадя тогава. Повече не мога да направя.
— Манодж е. Таня Тийл е на първа линия.
— Още не е два и тридесет!
— Какво да й кажа?
— Каквото и да е. Всичко. Дай ми един час.
— Счупен крак?
— Не чак толкова страшно.
— Съмнение за счупен крак.
— Давай!
— Джоджо, няма да повярваш.
— Беки, здрасти, аз…
— Бях на една среща тази сутрин и познай какво? Един от зъбите ми падна. Тъкмо се готвех да заговоря, когато един зъб започна да се въргаля из устата ми като бонбон. Точно както в съня ми!
— Как може зъб да падне ей така?
— Не беше точно зъб, беше коронката му, но това може да означава, че съм медиум.
— В последно време коронката клатеше ли ти се?
— Не. Е, съвсем мъничко…
— Беки, извинявай, мила, трябва да затварям.
— Джоджо, Олив е. Добре — отсреща тежко дишане, — един милион.
— Таня, те дават милион.
— Милион! Кой може да повери на тая патка толкова пари? Тя е толкова редактор, колкото аз съм трамвай…
— Оставаш ли, или се отказваш?
— Оставшам, но трябва да ги накарам да развържат кесията още малко. Между впрочем, как ти е кракът?
Сега, след като беше получила оферта от един милион, душата на Джоджо се рееше като птичка.
— Какво следва? — попита Манодж.
— За днес — толкова, но утре ще се обадят отново. И двете отчаяно искат книгата, бият се със зъби и нокти, което ни е само от полза.
— Как ще празнуваш довечера? Ще ходиш на йога?
— Йога, ли? Дрън-дрън. Разюздан секс с приятеля ми.
Чукчукчук. Не трябваше да го казва. Приповдигнатото настроение я правеше безразсъдна. Манодж изстена.
— Кой е тоя?
— Няма значение.
— Ричи Гант е, нали?
— Не. Той е твоето гадже.
— Беше първо твое, но те изрита и сега сърцето ти кърви и обикаляш около къщата му да се молиш да те приеме обратно.
Джоджо прекара четката през косата си.
— Как изглеждам?
— Наведи се и си разтръскай косата, обърната на обратно.
Джоджо го изгледа студено.
— Сигурно ме мислиш за пълен идиот.
— Не. Придава повече обем. Не е, защото искам да ти гледам в деколтето. Е, хубаво де. Не само, защото искам да погледна в деколтето ти.
За Марк й напомни разносвачът на цветя, с когото се сблъска на вратата на блока.
— Къде беше? — попита той. — Мислех вече да си тръгвам. Нали знаеш, че свършвам в седем.
— Това за мен ли е? — тя посочи цветята. — По дяволите.
— Много благодаря!
Пъхайки цветята под мишница заедно с една бутилка шампанско, тя включи мобилния си телефон. Имаше три съобщения от Марк; понито на дъщеричката му Софи я беше настъпило по крака и й счупило два пръста. Невероятно съжаляваше. (Първо съобщение.) Още извинения. (Второ съобщение.) Отбягваше ли го тя? (Трето обаждане.) Джоджо го набра.
