Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 89
Мариан Кийс
Тя затвори слушалката. Чувстваше се превъзходно.
11:03 сутринта
Олив Лиди от „Садърн Крос“ беше следващата.
— Слушам те — каза Джоджо.
— Петдесет хиляди.
Джоджо замръзна и когато ледените кристалчета в кръвта й се разтопиха, първото нещо беше да се изсмее, въпреки че нямаше повод за смях.
— Отпадам ли? — попита Олив с колеблив глас.
— На косъм беше.
— Ще видя какво мога да направя.
— Хубаво.
Джоджо знаеше, че няма да я чуе отново. Първоначалната й прогноза за Олив беше правилна: поредицата от неуспехи я беше обезкуражила.
Позвъни Франц Уайлдър, редакторът на годината.
— Искам да предложа три пет нула.
— Триста и петдесет хиляди? — А не три лири и петдесет? Не пречи да попитам, както са тръгнали нещата.
— Триста и петдесет хиляди.
Благодаря ти, Боже. Оставаха още двама участника.
— Много добра оферта, Франц. Не е най-високата, но е близко. Ако решиш да ми се обадиш по-късно с по-висока…
— Не.
— Моля?
— Това е окончателното ми предложение.
— Но…
— Единствен аз знам колко струва тази книга… — довърши мисълта си Франц.
Надеждата се изцеждаше от нея, протичаше през пода на кабинета й, стигайки до ателиетата на графичните дизайнери на долния етаж. Там беше бедата с тези дълбокомислени, консервативно облечени редактори. Дай им някоя и друга награда, и решават че целият свят им принадлежи.
— Работата е там, Франц, че Нейтън е много търсен в момента и всички го искат.
— Книгата е чудесна, наистина мога да направя много от нея.
— Не се съмнявам — с убеждение се съгласи тя — но…
— Това е окончателната ми оферта, Джоджо.
— Да, но…
Ако можеше да го накара да предложи колкото Таня, тогава навярно щеше да е склонен и да отиде по-нагоре.
— Не, Джоджо, това е положението.
— Добре. Благодаря ти, Франц — какво друго да каже. — Ще имаме предвид предложението ти. Ако Нейтън реши, че би предпочел по-малко пари в замяна на твоя опит, ще те потърсим.
Да му се не знае, мислеше си тя, сякаш жизнените сили я напускаха. Цялата ужасна истина се сгромоляса върху нея и тя имаше чувството, че е попаднала в безвъздушно пространство. Остана само един редактор в играта: Таня Тийл. Как може да има наддаване само с един участник в търга? Как можа да се случи така?
Без да излъже Таня и да и каже, че други са предложили по-висока оферта, нямаше начин да вдигне сумата. Лъжата не само че беше отвратително неетична, но можеше да се окаже нож с две остриета: Таня да е близо до пределната си граница и да реши да не предлага повече — и Джоджо да остане с празни ръце.
Така ли щеше да стане? Четиристотин и петдесет хиляди веднъж, два, пъти, три пъти и — продадено на Таня Тийл? Почти петстотин и петдесет хиляди по-малко, отколкото беше предложила Патриша Евънс. Дори не са и половината. Мили Боже.
Джоджо нямаше сили да се обади на Таня, поне не още. Беше само единадесет и половина в понеделник сутринта — търгът не можеше вече да е свършил. Нещо трябваше да се случи. Все нещо можеше да се направи.
Преглътна, потискайки желанието си да повърне. Издъних се, каза си тя. Сгреших. Трябваше да приема предложението на Патриша Евънс.
