Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 93

— Каси можеше да я вземе — обясни той. — Но беше толкова разстроена, че ме помоли да я придружа.

Долавяше страданието в гласа му: малкото му момиченце страдаше и искаше татко си. Тя въздъхна; как да му се сърди?

— Събота? Какво ще кажеш за събота? — попита Марк.

— Ще се освободиш ли утре вечер? Трябва да ходя на онази хипноза против пушенето и искам да се измъкна.

— Извинявай, Джоджо, трябва да заведа някъде онези италиански издатели. Но ако не искаш да те хипнотизират, не ходи. Не ти трябва оправдание.

— Прав си. За събота ли се разбираме? Кажи на Софи да не се приближава до онзи проклет кон, и ако няма други счупени крайници, ще те чакам.

Позвъни на Беки и на домашния, и на мобилния телефон, но и на двете места се свърза с гласовата поща, така че се обади на Шейна.

— Да излезем — предложи Шейна.

— Как можете да си намирате детегледачка толкова бързо?

— Детегледачка ли? Не ми трябва детегледачка, имам си Брандън. Ей, Брандън! Излизаме с Джоджо да пийнем по нещо.

— Да дойда ли при теб?

— Не! Повярвай ми, няма да ти харесат тукашните кръчми. Освен ако не ти се ще да те застрелят. Да се видим в Айлингтън, в „Кингс Хед“, след един час.

— Добре.

Те поговориха за търга, за това колко много Джоджо мрази Ричи Гант, за импотентността на Брандън, после, след няколко питиета, Джоджо направи грешката да изтърси пред Шейна за провалената среща с Марк.

— Това не е на хубаво, момиче — презрително поклати Шейна глава.

Презрение към нея, установи Джоджо и смеейки се, я бутна.

— Не ме гледай така.

— Казвам ти, каквото виждам. Ако не ти харесва, промени го.

— Знаеш ли какво трябва да направиш? — продължи Шейна, без да даде възможност на Джоджо да отговори: — Трябва да го доведеш да се срещнем с него — аз и Брандън, Беки и Анди. Така постъпват хората, запознават приятелите си.

— Но той е женен.

— Но ако се отнася сериозно към теб, както твърдиш, навярно ще поиска да ни опознае.

— Искаш да кажеш, че ти искаш да го опознаеш. Не, Шейна…

— Отношенията ви трябва да станат нормални. Елате в неделя да хапнем. Ще помоля мама да сготви и очаквайте малки чудеса. Ще ви вземе акъла. Какво ще кажеш за един и тридесет?

О, Боже.

— Не, Шейна. Времето ми с него е прекалено ценно. Не искам да го деля с никого.

— Един и половина — Шейна вирна брадичка.

— Не — Джоджо я изгледа продължително.

— Един и половина.

— Не.

— Един и половина.

— Не.

— Един и половина.

— Не.

— Един и половина.

— Не.

— О, Боже!

— Какво има?

— Една от сестрите Уайът.

Джоджо се извъртя, за да погледне през навалицата, която излизаше от театъра и наводняваше бара, и видя висока руса жена.

— Това е Магда!

Любимката й, на Шейна също. Магда ги забеляза.

— Джоджо! Разкошно момиче! — те се прегърнаха. — А, Шейна! Колко се радвам, че те виждам.

Не се държи толкова мило с Шейна, колкото с мен, помисли си Джоджо.

— Беки тук ли е?

— Не, само двете сме — сякаш извинително отвърна Шейна.

— Отивахме да вечеряме — Магда неопределено посочи към обкръжението от красота, което я заобикаляше. Седем или осем съвършени мъже и жени. — Елате с нас — наетоятелно постави ръка на рамото на Джоджо.