Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 257

Вече нямаше какво да си кажем; разочарованието ни беше прекалено осезаемо. Горчиво негодувах срещу безразсъдството на Антон по отношение на парите. Толкова обичах къщата, която изгубихме, и чувствах, че стана по негова вина. Той ме беше убедил да я купим — спомням си колко много и различни възражения изтъквах — и ако не я бяхме купили, нямаше да я загубим. Загубата й беше съкрушителна и се чувствах неспособна да му простя. По някаква причина се сещах за деня, в който ме беше завел на пазар в „Селфриджис“; нямахме и петак, и какво направихме? Още повече задлъжняхме. На времето то ми се струваше възхитително безгрижие, сега беше ясно, че е идиотска безотговорност. Своеволие, което да те подтикне да купиш къща, която можеш единствено да загубиш.

И въпреки че Антон не го изразяваше гласно, чувствах, че обвинява мен, че не написах още една книга, която да се превърне в бестселър.

Закратко бяхме на върха на вълната — беше трудно първо да привикнем към цялото вълнение и надежда, а после отново да се сринем надолу.

Рядко си говорехме, а когато това изобщо ставаше, разменяхме няколко думи за детето.

Имах чувството, че от много дълго време не съм си поемала дъх както трябва. Всяко вдишване беше плитко, страхливо, жалко усилие, което не ми носеше никакво облекчение. Вече не можех да спя повече от четири часа на нощ. Антон не преставаше да ме уверява, че животът ни ще се подобри. И навярно мислеше, че наистина ще стане така.

— Клоуи Дру ще бъде идеална за главната роля — палеше се той.

— Но „Ай-Кон“ няма пари да екранизира книгата.

— Би Би Си иска да направим съвместна продукция. Ще осигурят парите, ако Клоуи подпише договор.

Въпросително се наклоних към него. Нима вече бе говорил с Би Би Си? Подготвяше договор?

— Говорил ли си вече с Клоуи за филма?

— Да. Голяма свежарка е.

О, Боже.

— Джема никога няма да ти разреши да го екранизираш. След всичко, което й причинихме, не се и надявай.

Но той се надяваше. Виждах го в очите му. Вече я убеждаваше, използвайки всички възможни средства. Познавах този Антон, с небрежното му, нехайно очарование. Беше амбициозен, но сега ми идваше като удар под кръста.

Тъй като животът ни така драматично се срина преди Коледа, той отчаяно се нуждаеше от тази работа. Беше минало много дълго време, откакто бе осъществил печеливша сделка. Беше се върнал към ужасните си реклами, за да поспечели пари, но филмите лежаха на сърцето му.

— Лили, това ще ни спаси! — сякаш беше кълбо от огън. — Притежава фантастичен търговски потенциал. Всички ще спечелим купища пари. Животът ни отново ще влезе в релси.

На Антон това му трябваше, за да спаси гордостта му. Трябваше да почувства, че нещо хубаво ни предстои. Но, за да си осигури правата върху книгата, докъде щеше да стигне с Джема? В ожесточеното ни отчаяние ме връхлетя убеждението, че нищо няма да го спре. Последните й думи към мен бяха като изписани с огън в съзнанието ми: Запомни как се срещна с него, защото така и ще го загубиш.