Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 259

— Джослин и Дан.

— Загубих три четвърти от гласовете. — Опита се немощно да се усмихне. — Не мога да повярвам, че Никлъс и Кам не са ме подкрепили. Почти бях сигурна в тях.

Марк отново безсилно сви рамене.

— Не разбирам. Имам прекрасни автори, на които предстои дълга кариера. Както и да погледнеш, аз имам по-добра перспектива. Защо според теб стана така? Ясно е, че печеля повече от Гант.

— Колкото него.

— Моля?

— Разглеждаха приходите само от тази година и в това отношение с Ричи сте наравно.

— Не, не сме. Напред съм, и то с много.

Марк беше полужив и тя съжали, че си го изкарва на него. Той не можеше да влияе.на другите съдружници, те сами взимаха решения. Но трябваше да разбере.

— Кажи ми.

— Чувствам се ужасно заради теб. — Очите му заблестяха от неприкрити сълзи. — Ти заслужаваше. Означаваше толкова много за теб. Но решиха, че Ричи е сключил поне една корпоративна сделка, което го поставя далеч преди теб.

— Но всъщност нямаше сделка. Само говореше, а те му повярваха. Това е тъпа, порочна идея и се надявам никой да не го послуша. Писателите все пак имат известно самоуважение.

Марк сви рамене и те застанаха смълчани, отчуждени.

Тогава Джоджо се изправи и изненадващо изрече:

— Защото съм жена! — Постоянно го чуваше от други, но не допускаше, че ще се случи на нея. — Това е дискриминация на сексуална основа.

До тази минута не вярваше в сексуалната дискриминация. Беше смятала, че жените използват това понятие, за да спасят гордостта си, когато по-способните им колеги мъже се издигнат над тях. Никога не се беше чувствала като част от дискриминирано малцинство: от всяка жена зависи как ще напредне. Винаги беше смятала, че я бива колкото мъжете и че те не я чувстват различна от тях. Явно грешеше.

— Няма нищо общо с това, че си жена.

— Всъщност го повишават, защото може да изкопчи договор от своя партньор по голф.

— Не, направиха го съдружник, защото смятат, че дълго време ще печели повече.

— И как мисли да го направи? Като играе голф с други мъже ли? Престани да ме убеждаваш в несъществуващи неща. Става дума точно за дискриминация.

— Не е така.

— Така е.

— Не е.

— Както и да е.

— Не е.

— Чух те. Ще поговорим за това по-късно. — Искаше й се той да излезе от кабинета й. Трябваше й време да помисли.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Ти как мислиш? Да фрасна един на Гант? — Посочи към бюрото си — Имам си работа.

Изглеждаше облекчен.

— Ще се видим по-късно. — Отново се опита да я прегърне и тя пак му се изплъзна. — Джоджо, не ме наказвай.

— Не те наказвам. — Не искаше никой да я докосва. Нищо не искаше. Щеше да кара на автопилот, докато реши какво да прави.

Десет минути по-късно

Ричи Гант застана на прага й, изчака, докато привлече вниманието й, след което се изкикоти:

— Писна им от секс, получиха повече пари, отколкото очакваха, и взеха решението си.

Тръгна си, оставяйки Джоджо с разтуптяно от ярост сърце.

Влезе Манодж.

— Какво става?

— Ричи Гант е новият съдружник, а не аз.

— Но…

— Точно така.

— Не е честно! Много по-добра си от него.

— Именно. Но, я чакай, никой не е умрял, нали?