Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 258
Мариан Кийс
— Не се захващай с това — настоях аз, потисната и отчаяна. — Моля те, Антон, нищо хубаво няма да излезе.
— Но, Лили! — настоя той. — Каква възможност! Точно това ни трябва!
— Става въпрос за Джема!
— Става въпрос за работа.
— Моля те, Антон. — Но блясъкът в очите му не изчезна и чувствах, че ще заплача.
Как се преобърна светът.
През изминалите три и половина години Джема ми беше постоянен източник на тревога. Но след като прочетох за книгата й, въображаемите ми страхове добиха съвсем ясни очертания. От месеци насам се замислях дали случилото се не бе основателно последствие. Но не можех да допусна, че ще се прояви в подобна форма; че ще намери ключа към Антон, спасявайки кариерата му, гордостта ми и надеждата му.
Да бе искала, нямаше да избере по-добро време да се върне в живота на Антон: и той, и аз бяхме така неустойчиви…
Колко неустойчиви? Налагаше се да си задам този въпрос, докато ужасът замъгляваше погледа ми. Колко съсипани? Ами ако Джема му направи предложение…?
Именно тогава открих, че нямам доверие в себе си и в Антон. Някога си мислех, че като сме заедно, можем да издържим на всичко. Сега изглеждахме малки, уязвими и на ръба на катастрофата. Не знаех каква точно ще бъде, нито как ще ни връхлети, но с ужасяваща увереност дълбоко в себе си достигнах до неизбежния извод, видях бъдещето си като изваяно от камък: Антон и аз щяхме да се разделим.
ДЖОДЖО
Дойде най-важната сутрин в кариерата на Джоджо. На път към кабинета си, тя мина покрай заседателната зала — зад затворените врати се бяха събрали всички, дори Никлъс и Кам. Гласувайте за мен, опита се да им внуши тя. После се засмя на себе си: нямаше нужда от телепатични способности, беше прекалено добър агент.
Въпреки това беше невероятно нервна. Скара се на Манодж, че прекалено шумно тръснал чашата й с кафе на бюрото и когато телефонът иззвъня, сърцето й почти щеше да изскочи.
— Ще разберем по обяд — успокои я Манодж.
— Добре.
Малко след десет една сянка застана на прага й. Марк! Беше прекалено рано. Да не би да имаха почивка…
— Здравей…
Без да каже дума, Марк затвори вратата, облегна гръб на нея и я погледна в очите. Тя веднага разбра. Но не можеше да повярва. Едва чуто каза:
— Ричи Гант ли избраха?
Марк кимна.
Все още не можеше да повярва. За миг й се стори, че цялата ще експлодира. Не беше истина. Беше лош сън. Но Марк продължаваше да стои, гледайки я загрижено. Колкото и да искаше да е сън, разбра, че е истина.
Марк прекоси стаята и понечи да я прегърне, но тя се отдръпна:
— Не ме докосвай.
Застана до прозореца и се взря с невиждащи очи. Край. Гласуването беше приключило и тя не бе избрана. Стана твърде бързо. Прекараха в залата само един час. Толкова дълго беше чакала, че не можеше да повярва, че вече е свършило. В нея се надигна паника. Това не беше истина.
Опита се да мисли логично, но й беше изключително трудно.
— Смяташ ли, че е заради отношенията ни?
— Не зная.
Марк изглеждаше съкрушен и сломен. Джоджо проумя, че и той се чувства ужасно.
— Кой гласува за мен освен теб?
