Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 255

— Защо ми е да го правя?

— Знам ви вас, мъжете, разказвате си сексистки шеги и обсъждате жените.

— Какво искаш да кажеш?

— И аз съм от тях.

Той обви с ръка кръста й, после я плъзна нагоре.

— Не бих казал. — Отмести ръката си, но тя я върна на предишното й място. — Джоджо, нямаме време за това.

— Имаме.

— Ще закъснея.

— Добре.

Двадесет минути по-късно

— Наистина трябва да тръгвам, Джоджо.

— Върви — усмихна му се тя от леглото. — Засега не ми трябваш. Чао, скъпи. Пожелавам ти отвратително прекарване.

— Такова ще бъде.

Същия следобед

Джоджо беше в „Ръсел и Брумли“ с Беки, когато телефонът иззвъня. На дисплея се изписа номерът на Марк.

— Марк! — възкликна тя. — Точно мъжът, с когото исках да поговоря. Каква е разликата между бонус и пенис? Ще ти кажа — съпругата ти ще ти духа бонуса! Ба-буум!

— Джоджо…

— Какво правиш, когато миялната ти машина се повреди! Прасваш й един! Ба-буум!

— Джоджо…

— Кого караш да свърши работата? Тази, която има най-големи цици! Ба-буум!

Неделя следобед, апартаментът на Джоджо

От хотела Марк пристигна право при нея.

— Здравей, скъпа — тя го обгърна в прегръдките си, сякаш се бе завърнал от война. — Всичко е наред, сега вече си тук.

Последва го в дневната и попита:

— Колко зле беше?

Той се усмихна.

— Отвратително. Трябваше да пуша пура, а знаеш ли как се отрязва крайчето й?

Джоджо нямаше представа.

— Един от типовете от „Лоусън“ не престана да разказва вицове за обрязването по този повод.

— Ама че гадост. Кой беше най-лошият момент през целия уикенд?

Марк се замисли.

— Когато единият от „Лоусън“ описа някакъв човек като „ако този падне в езеро от цици, ще излезе, смучейки палеца си“.

— Отврат — повтори Джоджо.

После Марк сподели:

— Разказах им вица ти за миялната машина. Според мен го харесаха.

— Радвам се, че съм помогнала. Как беше Гант?

Марк сви рамене.

— Защо не ми разкажеш? — избухна Джоджо. — Кажи ми как никой не го е харесал, какво съм изпуснала?

Марк обмисли въпроса.

— Добър е в общуването, долавя какво искат и им го дава.

— С мен не е такъв.

— Не му е нужно да го харесваш.

— Ще му се наложи, когато аз стана съдружник, а то не.

Думите й увиснаха във въздуха и когато Джоджо заговори, тревогата, която я терзаеше през целия уикенд и заради която си купи нелепо скъпа пътна чанта, изплува отново.

— Искаш ли да поговорим за утре? Мислиш ли, че ще получа мястото?

— Заслужаваш го.

— Но смяташ ли, че ще го имам?

— Таркуин Уенуърт, Орора Френч и Лобелия Хол са работили в издателството по-дълго от теб. Ако съдим по продължителността на работата във фирмата, ще спечели Таркуин.

Тя го прекъсна.

— Престани да ми обясняваш фактите, всички знаем, че изборът е между мен и Ричи Гант.

— Брей, значи е между теб и него.

— Да. Нека наистина погледнем фактите. Аз съм страхотен агент, печеля повече пари от всеки друг, включително Гант, и правя всичко по силите си да очерня репутацията му. Мога ли да сторя още нещо? Не бих казала.

Тя вярваше в позитивното мислене. Но се събуди посред нощ и мислите й никак не бяха положителни. Марк се беше прибрал вкъщи и тя бе доволна; не искаше да я вижда такава.