Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 253

Но тази идея й носеше малко успокоение. И в сърцето си се надяваше, че вместо да се заслепят от алчност, издателите щяха да се съгласят с нея.

Съвещанието в петък сутринта

Вече всеки знаеше за новите корпоративни връзки на Ричи, затова не се налагаше Джоджо да понася одобрителни възгласи, сякаш е извадил бял заек от старата си парцалива шапка.

Но не всичко бе свършило. Винаги склонен да се покаже, Ричи бе изпробвал възможните сценарии. Той протегна ръка и изрече:

— Олга!

— Вие, мадам — откликна недотам тихо Джоджо.

Той се обърна към нея.

— Джоджо, не се безпокой. Ще направя каквото мога за твоите автори. Ще се опитам да им спечеля малко пари от спонсорство.

— Няма нужда — ясно парира Джоджо. — Авторите ми печелят достатъчно, като пишат книги.

— Зависи от тях — сви рамене Ричи — ако искат да се откажат от готови пари. Малко е смешно да ги съветваш, това е всичко. Радвам се, че не си мой агент!

— Не колкото се радвам аз, вонливецо! — Все пак изрече обидата само наум. Винаги си оставаше професионалист.

Ричи отново насочи вниманието си към Олга.

— Да вземем Анелиз Палмър.

Една от най-печелившите писателки на Олга, авторка на известни бестселъри.

— Тя би могла да се свърже с една от скъпите марки шампанско на „Лоусън Глобал“. Ако Анелиз си знае интереса — а аз я познавам, ще се съгласи. — Той го оповести с такава самоувереност, че Джоджо трябваше да седне на ръцете си, за да не го удари. — Така приходите й ще хвръкнат до милион лири. Ти ще получиш десетте си процента и ако възпитано ги помолим, ще стоварят няколко каси с шампанско само за теб.

Джоджо едва не експлодира от безсилие. Да му се не знае — един милион за писателка, която не може да засенчи видеофилм за размножителните навици на императорските пингвини.

— Това реално предложение ли е? — попита Марк. — Наистина ли са споменали тези суми за отделните автори?

— Да споменат? Искаш да кажеш, да обещаят. Наистина. — Ричи сериозно кимна. — Повярвай ми, ще стане.

Всички бяха потресени. Дори непрестанно движещите се молекули на въздуха замръзнаха, спирайки в орбитите си. Милиони кинти, само за едно споменаване на шампанското!

Джоджо забеляза как израженията се промениха — гледаха Ричи, сякаш беше алхимик. Вече харчеха плячката. Нова кола. Вила в Умбрия. Достатъчно пари, за да напуснеш съпругата си и да си устроиш нов, безгрижен живот с младата си любовница. Дори Орора Френч и Лобелия Хол, които толкова мразеха Гант и които не биха се облажили особено от въпросните пари, стояха като омагьосани. Обувки и чанти блеснаха в очите на Орора, а мисълта за една седмица в Лас Вегас, изпълнена игра на рулетка, накараха погледа на Лобелия да светне. Джоджо трябваше да предприеме нещо.

— Значи Олга може да им позвъни веднага — предложи тя. — И да им каже, че Анелиз е съгласна, та да ни изпратят милионите в използвани банкноти от по пет лири. — Тя остави чантата си на масата, извади мобилния си телефон и го подаде на Олга. — Обади се.

За сетен път стаята потъна в тишина. Движеха се единствено очите, сякаш наблюдаваха състезание по тенис между Ричи и Джоджо. Секундите бавно се нижеха, ръката на Джоджо, държаща телефона, стана лепкава и влажна, после Ричи се огъна.