Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 254

Мариан Кийс

— Очевидно това е само пример. Просто пример.

— Я виж — престори се на изненадана Джоджо. — Само пример. — Тогава не бързай да се обаждаш. — Тя затвори телефона си и смигна на Олга. — Само ще се изложим.

Докато гледаха как мечтите им избледняват и изчезват, всички насочиха погледи към Ричи, сякаш беше заловен на местопрестъплението крадец.

Но най-неприятното бе съобщението, че на следния ден трима от „Лоусън Глобал“ ще ходят с Ричи, Джим Суийтмън и Марк в луксозен провинциален хотел да играят голф и така да се опознаят. Джоджо се опита да прикрие недоверието си. Марк не й беше казал за това, а и кога недоносчето Гант се беше научило да играе голф?

— Как така не съм поканена?

— Защо трябва да си?

— Спечелила съм повече пари от всеки друг агент през изминалата година.

— Можеш ли да играеш голф? — запита Ричи.

— Естествено, че мога. — Интересно, колко ли ще е трудно? Особено ако си представи, че всяка топка за голф е главата му.

— Жалко — Ричи я изгледа подигравателно. — Резервациите вече са направени и няма никакви други свободни места.

— Значи без жени? Не е ли малко сексистко? Има закони против тези работи.

— Кой закон казва, че трима-четирима мъже не могат да се съберат, за да поиграят голф? И кой казва, че трябва да има жени?

Очакваше да я е сразил, Джоджо не се предаде:

— О, забравих за увлечението ти по стриптийзьорките.

— Няма такова нещо — намръщи се той, обзет от гняв. — Джим също ги харесва, а Марк е влюбен…

— Може ли за момент — прекъсна го Марк.

Дан Суон изплува от обичайния си унес и промърмори тихо:

— Бийте се, бийте се, бийте се!

Марк се овладя.

— Това беше достатъчно. Ричи, не говори глупости, няма да има никакви стриптийзьорки. Поне не би трябвало да има.

Джоджо си помисли, че всъщност това влошава нещата. Всички разбраха, че приятелката на Марк Ейвъри не иска той да се задява със стриптийзьорки. Бяха й колеги, но я гледаха, сякаш е досадна съпруга. Границите бяха започнали да стават неясни.

След като срещата приключи, тя влезе в кабинета на Марк, затвори вратата и го нападна:

— Въобще не ми каза, че възнамеряваш да играеш голф с тези хора.

— Права си, не ти казах.

— Защо не?

— Не си ми шеф.

Сякаш я простреляха право в сърцето.

— Марк, какво става? Защо си толкова ужасен?

— Защо ти си толкова ужасна? — беше прекалено спокоен и тя си припомни кое я беше привлякло у него: силата на характера, способността му да вижда в по-широк план…

— Не съм ужасна, Марк.

Той вдигна рамене.

— Върша си работата.

— Дори и когато ми вреди?

— Не е така. Може да не ми вярваш, но всичко, което правя, го правя за нас.

Благодарение на Гадняра Гант отношенията й с Марк започнаха да се объркват; тя не можеше да го позволи. Направи огромно, почти свръхчовешко усилие и изрече:

— Вярвам ти.

Събота сутринта, апартаментът на Джоджо

Преди Марк да тръгне за голф уикенда, Джоджо каза:

— Нали няма да обсъждаш с ония от „Лоусън“ как съм в леглото?