Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 175

Привиках Моузее.

— Виж ги тия двамата. Не можем ли да имаме охранители, които да не изглеждат като социопати?

— Тези ли? Това са братята на Лесли. — Моузес се втурна да посреща свирачите на лютня, за да им раздаде клиновете и пантофите с пискюли.

През останалата част от деня и нощта имаше върволица от хора, които се приближаваха към мен с думите:

— Джема, някой е припаднал в коридора.

— Джема, имаш ли някакви презервативи?

— Джема, Пачката иска чаша чай, но Еванс-Блек се е барикадирал в стаята си и не си дава чайника.

— Джема, освиркват свирачите на лютня, грозна гледка.

— Джема, никой не носи никаква дрога.

— Джема, братята на Лесли ще се избият до смърт.

— Джема, госпожа Пачка прави секс с мъж, който не е г-н Пачка.

— Джема, дамските тоалетни се запушиха и Еванс-Блек не дава гумения звънец.

— Джема, Еванс-Блек се сърди за мръсотията.

И на седмия ден…

Излъга майка си, че трябва да се върне за операцията по почистването, като всъщност Андреа и Моузес свършиха работата. Вместо това отиде при Оуен и каза:

— Искам да се любя с теб, но нямам сили. Имаш ли против аз само да си лежа, а ти да свършиш работата?

— Нищо ново.

Което не беше вярно; беше много изобретателна и енергична в леглото с Оуен. Но нищо, той направи, каквото го помолиха, после тя си направи печена филийка със сирене, легна на канапето и се загледа в „Били Елиът“.

Глава 13

Изи пийваше виното си, отдадена на приятни мисли, когато сред множеството забеляза един мъж, който гледаше право към нея и топло й се усмихваше.

Не беше някое зализано конте, беше точно какъвто трябва — на подходящата възраст и при това красив. Това, което се случваше, почти я накара да се засмее; сваляха я. И то в ирландски нощен бар!

Ето го, идваше. Който не стреля, не улучва!

Тя обаче го знаеше отнякъде, но не можеше да се сети откъде. Беше й до болка познат, кой по дяволите… ами, разбира се, беше Уил Рецептата. В пълния си блясък. Почувства как в стомаха й се разлива топлина, но нищо чудно да беше от виното.

— Кой се грижи за магазина? — обади се тя.

— А за майка ти кой се грижи?

И двамата весело се засмяха.

Той кимна към чашата й с вино и жизнерадостно каза:

— Е, Изи, много бих искал да те почерпя едно питие, но трябва ли да пиеш, докато взимаш лекарства?

— Не са за мен, глупчо, за мама са. — Беше я хванало повече, отколкото предполагаше.

— Знам — смигна й той.

— Знам, че знаеш — смигна му тя в отговор.

Изи определено го харесваше. Ставаше нещо странно: действието в книгата вървеше все по-напред от мястото, където бе започнало. Хората се бяха променили. Майката, бащата и „аз“ бяха станали различни и се превърнаха в самостоятелни личности. На това му викат магията на писането, но на моменти става много дразнещо. Бях приготвила един стабилен предприемач за Изи, но тя упорито продължаваше да харесва човека от аптеката, което изобщо не бях предвидила. Безочливо от нейна страна. О, Боже, къкъф дзвер създадъх? (Нали тъй говори доктор Франкенщайн.)