Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 126

— По дяволите — каза тя — ще стоим тук цяла нощ.

Обърна се към Отали:

— Играем на доброто и лошото ченге, ясно ли е?

За какво говореха?

Ведната щом влязохме, един млад мъж притича през книжарницата с убийствена скорост. Плъзна се, докато спираше пред Миранда и се представи като Ърнест, отговорник по организацията.

— За мен е голяма чест да се срещна с вас — той наистина се поклони, докосвайки с челото си опакото на Мирандината длан. — Всички са дошли заради вас — той посочи към почитателите. — Какво да ви поднесем? Чухме, че обичате фурми, поръчали сме пресни направо от Алжир.

Отали ме избута напред.

— А това е другата писателка тази вечер, Лили Райт, която ще дава автографи на екземпляри от новата си книга „Церовете на Мими“.

— О, да, получихме ги. — Гласът му сякаш казваше: Откъде ги изровихте, от някое мазе на петнадесет метра под земята, изпод защитните плочи на противратомно скривалище ли?

Докато въвеждаха Миранда през множеството, за да започне да дава автографи, шумът се увеличи, чуваха се всякакви възгласи. Извън магическия кръг, Антон и аз се спогледахме и вдигнахме рамене.

— Виждам масата ти — каза той, — ела да седнеш.

Поведе ме към малка непретенциозна масичка с малка табелка, на която пишеше името ми и това на „Церовете на Мими“. Виждаше се скромна купчина книги.

Докато чаках някой — който и да е — да се приближи към мен, гледах Миранда и се мъчех да не позволя на завистта да проличи на лицето ми. Навсякъде около нея истинска армия от книжари носеше куп след куп от нейната книга, трупайки ги в предварително измислена конфигурация. Приличаше на възстановка на строежа на пирамидите.

Отали патрулираше край тълпата, въдворяваше ред и даваше указания.

— Отворете книгата си на страницата за автографи и си напишете правилно името — тя повиши глас. — И никакви стари заглавия — гласът й стана заплашителен — Миранда няма да подписва стари заглавия, само новата книга. Вие, госпожо — спря се тя на една жена, която носеше издута найлонова торба, — ако има други книги в тази торба, моля да ги оставите настрани. Миранда няма време да ги подписва.

— Но това са любимите книги на дъщеря ми, тя ги четеше, когато се възстановяваше от нервна криза…

— Ще се зарадва също толкова и на автограф върху новата книга.

Отали взе новата книга и я сложи в ръката на жената. Струваше ми се, че Отали е ужасна и въпреки че жената се стресна, направи, каквото й казаха, просто мина по-напред и опашката се придвижи.

— Никакви посвещения — викаше Отали към редицата от хора. Никакви пожелания за рождени дни, никакви специални молби. НЕ МОЛЕТЕ Миранда да пише нищо друго освен името ви.

Независимо от наложената диктатура, цареше празнична атмосфера и от време на време някои от коментарите на почитателите на Миранда стигаха до мен.

— … не мога да повярвам, че ви срещам…

— …чувствам ви като най-добрата си приятелка…